О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 14.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 687/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение на Окръжен съд Монтана по гр. д. № 44/2012 г.. Към жалбата са приложени изложение за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата В. С. от [населено място] счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – Монтана с решение по гр. д. № 501/ 2011 г. е отменил заповед от 1. 08. 2011 г. на управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с В. С. и заповед от 29. 07. 2011 г. на същия издател за наложено наказание ”уволнение” на В. С., възстановил С. на заеманата преди уволнението работа „шофьор товарен автомобил” и осъдил [фирма] да му заплати 1980 лв. обезщетение за оставане без работа за пет месеца, считано от 01. 08. 2011 г. и сумата 396 лв. за оставане без работа поради уволнението за един месец от 01. 01. 2012 г. при наличе на условията по чл. 225, ал. 1 КТ. Решението е потвърдено от Окръжен съд – Монтана с решение от 05. 03. 2012 г. по гр. д. № 44/2012 г. Окръжният съд е приел, че първоинстанционното решение съответства на закона и съдебната практика, тъй-като при налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е допуснал нарушения на закона – преди налагане на дисциплинарното наказание С. не е бил изслушен и не е дал писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, заповедта за за дисциплинарното уволнение не е била конкретно мотивирана, както изисква чл. 195, ал. 1 КТ и не е била връчена на С. съгласно чл. 195, ал. 2 КТ – лично срещу подпис или с препоръчано писмо с обратна разписка. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с оглед на събраните доказателства – подадената от С. декларация за безработица след уволнението.
Искането за жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на окръжния съд по два съществени процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос е за приложението на чл. 193 КТ, по който има практика на други състави на касационния съд – конкретно посочени решения, че изслушването или даване обяснения от работника, спрямо който предстои налагане на дисциплинарно наказание, може да бъде установено с всички доказателства. В случая, въззивният съд не е допуснал отклонение от съдебната практика, защото е преценявал доказателствата съобразно тяхната тежест. Безспорно е, че работодателят не е представил писмени данни, че е отправил до ищеца С. искане за обяснения за неявяването му на работа и по вина на С. не е могъл да го изслуша лично или да получи неговите писмени обяснения. Окръжният съд е посочил, че единственото писмено доказателство е известие за доставяне, получено от майката на ищеца на 16. 09. 2011 г., след като са били издадени двете заповеди за дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение. Жалбоподателят се позовава на косвени данни по делото, че между ищеца и управителя на дружеството е имало устни уговорки относно процедурата по чл. 193 КТ, но съдът е длъжен да обоснове решението си въз основа на конкретни и убедителни доказателства. В случая, въпросите за нарушението на чл. 193 КТ от страна на работодателя и за установяване на състоянието на безработица от страна на ищеца С., са въпроси на конкретно фактическо доказване по делото, а не разрешаване на принципни правни въпроси. Правилността на дадените от въззивния съд разрешения може да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05. 03. 2012 г. по гр. д. № 44/2012 г. на Окръжен съд – Монтана по жалбата на [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на В. С. сумата 200 /двеста/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: