ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
София, 15.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5930 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. от [населено място], обл. Г., чрез пълномощника й адв. Н. Х. срещу решение №169 от 03.07.2014г. по в.гр.д.№246/2014г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение №27 от 16.07.2014г., постановено по гр.д. №353 по описа за 2013г. на Тревненския районен съд, в обжалваната му част-досежно вината за разстройството на брака. С първоинстанционното решение е прекратен брака между ищцата Р. Д. Д. и Т. С. Д. чрез развод, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставено е ползването на семейното жилище на съпругата и е постановено за в бъдеще тя да носи брачното си фамилно име- Д..
Жалбоподателката твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано/касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/, поради което моли същото да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение досежно вината на ищцата и да бъде постановено ново, с което се приеме, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по изключителна вина на ответника. Иска се отмяна на обжалваното решение и в частта, с която се отхвърля предоставянето на ползването на дворното място, в което се намира семейното жилище.Претендира присъждане на разноски пред всички съдебни инстанции.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба-Т. С. Д. от [населено място], общ. Г. чрез пълномощника си адв. И. Б. от АК-Г., е подал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и излага становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване. Моли за присъждане на направените разноски в касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд- неоценяем иск по чл. 49, ал. 3 СК, в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява допустима.
Въззивният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.Събраните доказателства, че съпругата е била причина за постоянни скандали в семейството.Същата е отправяла до различни институции всевъзможни жалби, сигнали и оплаквания срещу съпруга си, майка си и сина си.Не се е грижела за семейството имала е свой личен живот.Д. от своя страна е ангажирала доказателства проявен от съпруга й еднократен акт на домашно насилие,
По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката поддържа, че решението на касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият от изведените въпроси е относно преценката от страна на съда на всички факти и доказателства и по-конкретно относно наложената по отношение на ответника мярка за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 и ал.4 ЗЗДН с решение №5/21.01.2014г. по в.гр.д.№465/2013г. по описа на ОС-Габрово. Твърди се, че „с това се нарушава и принципа на силата на пресъдено нещо, която е изискване по чл.297 от ГПК”.
Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос, който е свързан с обсъждането от съда на доказателствения материал по делото. Твърдението на касатора, че не са обсъдени всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност води до извода за евентуалната необоснованост на решението. Необосноваността на съдебното решение представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд по изслушаните свидетелски показания не представлява само по себе си основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите на съдебното решение, въззивният съд ясно е посочил как оценява свидетелските показания и защо не дава вяра на определените групи свидетели, както и защо приема за достоверни и обективни други показания. Преценката на показанията на свидетелите, съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства.
Отделно от това следва да се отбележи че вззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 1/57 г., т. 3, 14 и 15 и ППВС № 10/71 г., където е разяснено, че дълбокото разстройство на брака е налице, когато е разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие и уважение между тях, липсват взаимопомощ и другарски отношения; състояние, при което брачната връзка е само формална, без необходимото вътрешно съдържание, съответствуващо на морала и закона.В съответствие с тези задължителни разяснения и въз основа на събраните доказателства въззивният съд е извел извода, че и двамата съпрузи не са положили достатъчно усилия да заздравят брака си, като отстранят съществуващите противоречия.
В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос, който е свързан с обсъждането от съда на доказателствения материал по делото. Твърдението на касатора, че не са обсъдени всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност води до извода за евентуалната необоснованост на решението. Необосноваността на съдебното решение представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд по изслушаните свидетелски показания не представлява само по себе си основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите на съдебното решение, въззивният съд ясно е посочил как оценява свидетелските показания и защо не дава вяра на определените групи свидетели, както и защо приема за достоверни и обективни други показания. Преценката на показанията на свидетелите, съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, обосноваващ противоречие на въззивното решение с нормата на чл.297 ГПК.Решението на съда в производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие не се ползва със сила на пресъдено нещо. Законът за защита от домашно насилие урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане. Той дава възможност по искане на пострадалия по съдебен ред да бъдат наложени изброените в чл. 5, ал. 1 мерки за защита. Производството е спорна съдебна администрация на граждански отношения, форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, която се осъществява по реда на двустранните спорни производства, а крайният акт, който подлежи на изпълнение при основателност на молбата представлява заповед, съдържаща една или повече мерки за защита.Независимо от това съдилищата са взели предвид посоченото доказателство, но са приели, че брачни провинения имат и двамата съпрузи.
По въпроса относно „разпределение ползването на дворното място, в което се намира семейното жилище”.Такъв въпрос не е обсъждан от въззивния съд.Първоинстанционното решение, в частта с която ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата не е обжалвано.Следователно по него не може да бъде допуснат касационен контрол. Отделно от това съществува законова дефиниция относно какво включва понятието „семейно жилище” / параграф 1 от ДР на СК от 2009г/.Налице е и задължителна съдебна практика, намерила израз в решения постановени по реда на чл.290 от ГПК / № 404/10.01.2012 г. по гр. дело № 1720/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ППВС № 20/1963 г. поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора жалбоподателката дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 400 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №169 от 03.07.2014г., постановено по в.гр.д.№246/2014г. на Окръжен съд-Габрово.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. от [населено място], обл. Г. да заплати на Т. С. Д. от [населено място], [община] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски, сторени в производството по чл.288 от ГПК в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.