О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
София, 15.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3760 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. А. Б. чрез пълномощника й адвокат Ж. Ч. и на Б. А. Б. и А. А. Б. чрез пълномощника им адвокат П. М. против решение № 185 от 21.04.2016 г., постановено по гр.д. № 83 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 476/14.10.2013 г. по гр.д. № 400/2014 г. на Районен съд-Смолян за признаване за установено по отношение на И. Б. Б., Б. А. Б. и А. А. Б., че Е. А. Б. като собственик на самостоятелния обект с идентификатор 67653.919.369.1.3, представляващ втори жилищен етаж, е собственик и на 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, включваща и 1/3 ид.ч. от таванското помещение, представляващо обща по предназначение част на жилищната сграда с идентификатор 67653.919.369.1 и осъждане да й предадат владението му, както и за отхвърляне на предявения от Е. А. Б. против И. Б. Б., Б. А. Б. и А. А. Б. ревандикационен иск по отношение 1/3 ид.ч. от избени помещения с площ от 40 кв.м.
Ищцата Е. А. Б. атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.108 ЗС по отношение на избените помещения.
Ответниците Б. А. Б. и А. А. Б. атакуват въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС по отношение на таванското помещение.
Всеки от касаторите претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. решение е постановено след като с решение № 138/22.02.2016 г. по гр.д. № 2722/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение е отменено предходно въззивно решение, с което предявените искове са приети за недопустими. В отменителното касационно решение е прието, че доказателствата по делото и предвид разясненията в ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС дават основание да се приеме, че процесното подпокривно пространство съставлява обща част на жилищната сграда със статут на такава по предназначение и е допустима защитата на правото на собственост чрез ревандикационен иск, за разлика от случая, разгледан в Решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 1720/2009 г. на ВКС, I г.о., който касае обща по естеството си част. Указано е и, че не съществува процесуална пречка за разглеждане на ревандикационния иск и по отношение на избените помещения, за които също е поддържано да са общи части, а въпросите дали действително са такива и легитимирана ли е ищцата да получи владение върху тях са по съществото на спора.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че към момента на възникване на етажната собственост през 1975 г., когато собственикът на сградата А. А. Б. е прехвърлил първия и втория жилищни етажи, като е останал собственик на приземния /сутеренния/ етаж, таванското помещение е станало обща по предназначение част, защото има нужната височина и от него, при спазване на законовите изисквания могат да се обособят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, макар понастоящем същото да представлява едно общо помещение, което се ползва за складови нужди.
По отношение на избените помещения е отчетено, че не е установено същите да са били предвидени като складови помещения към самостоятелните жилища и е прието, че са били собственост на собственика на сградата, а в последствие на самостоятелен обект в нея А. Б., доколкото липсва решение на етажните собственици за ползването им и избените помещения не са единствени складови помещения за самостятелните обекти /такова складово помещение представлява тавана/, поради което същите не съставлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС.
Ищцата Е. А. Б. поддържа, че изводите на съда относно статута на складовите помещения противоречат на постановеното по делото отменително касационно решение № 138/22.02.2016 г. по гр.д. № 2722/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение. Тълкуването по посоченото решение касае допустимостта на защита правото на собственост върху общи по предназначение части чрез ревандикационен иск, като в тази връзка са формирани изводи за приложимост на това тълкуване относно таванското помещение, но спрямо избените помещения липсват подобни изводи – напротив изрично е указано, че въпросът дали са обща по предназначението си част е въпрос по съществото на спора, а следователно липсва противоречие между въззивното решение в отхвърлителната му част и отменителното касационно решение.
Ответниците Б. А. Б. и А. А. Б. считат, че въззивното решение по отношение на таванското помещение противоречи на практиката на ВКС по решение № 211/13.09.2011 г. по гр.д. № 1940/2009 г. на I г.о. и по решение № 151/3.06.2014 г. по гр.д. № 890/2014 г. на I г.о. С. противоречие не е налице, тъй като съдът е преценявал статута на таванското помещение към момента на възникване на етажната собственост през 1975 г. /според тълкуването в първото посочено решение на ВКС/, а тълкуването по второто решение /че общите части по предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност, при промяна на предназначението им по общо съгласие на собствениците, за което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им/ е неотносимо към настоящия спор, по който не се твърди промяна в предназначението на таванското помещение.
Ответниците-касатори се позовават и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: следва ли съдът да преценя какъв е бил статута на процесното таванско помещение към дата 31.03.1975 г., т.е. датата на която е възникнала етажната собственост в процесната къща или не следва да се съобразява с това при преценката си дали това е обща част или не и съответно следвало ли е да се прецени дали към датата на прехвърляне на собствеността на процесното таванско помещение, лицето А. А. Б. е имал правното основание да прехвърли цялото помещение. Така формулираният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а възпроизведени във въпросителна форма доводи за неправилност на извода на съда относно вещноправния статут на таванското помещение.
.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство разноските на касаторите следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 от 21.04.2016 г., постановено по гр.д. № 83 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: