5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр.София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3177 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Д. чрез адвокат Т. Ш. от АК-П. срещу въззивно решение № 109/11.05.2016 г. по в.гр. д. № 155/2016 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се потвърждава решение № 142/02.03.2016 г. по гр.д. № 167/2016 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу ОУ „Св. К. О.“ [населено място], област К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, да се признае за незаконно и да се отмени уволнението със Заповед № 026/02.10.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „учител” и да му бъде заплатено обезщетение за оставането без работа за 6 месеца поради незаконното уволнение в размер на 2811,96 лева със законната лихва от исковата молба до изплащането.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси, които уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до това, допустимо ли е при тълкуване волята на страните да се приеме, че е трудовият договор е сключен при условията на чл.8, ал.1 от Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. на МОН за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, без това изрично да е обективирано в подписания писмен документ; Фактическото основание за прекратяване на трудов договор „поради явяване на редовен кандидат“ попада ли в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ и допустимо ли е прекратяване на трудовото правоотношение на това основание; Може ли да се приеме, че чл.8, ал.1 от Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. изключва предвидените в КТ възможности за превръщане на срочния трудов договор в безсрочен при условията на чл.69, ал.1 и чл.119 КТ.
Ответникът по касационната жалба Основно училище „Св. К. О.“ [населено място], област К., чрез адвокат С. М. от АК-К. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че въззивното решение е правилно и иска да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
При проверка на соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен трудов договор от 10.09.2014 г. на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ, за заместване на отсъстващ работник на длъжността „учител“ на пълно работно време. Трудовото правоотношение със замествания работник е било прекратено, поради което на 19.03.2015 г. е сключено допълнително споразумение за запазване на трудовото правоотношение с ищеца, което е запазило срочния си характер, а трудовото му възнаграждение е намалено поради това, че не притежава необходимата за длъжността професионална квалификация. Съдът е възприел изводите на първата инстанция, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно с атакуваната Заповед № 026/02.10.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради „явяване на редовен кандидат” за длъжността „учител”, тъй като трудовият договор е бил сключен при условията на чл.8, ал.1 от Инструкция № 2/29.07.1994 г., а именно: „до явяването на кандидат с необходимото образование и професионална квалификация”.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси поради следното: Първият материалноправен въпрос не обуславя изхода на делото, поради което е неотносим. При липсата на правоспособни кандидати, които не отговарят на изискванията за професионална квалификация за заемане на длъжността „учител“, в Инструкция № 2 от 29.07.1994 г., издадена от Министерството на науката и образованието са установени допълнителни условия, при които лицата могат да бъдат назначавани на длъжност „учител” или „възпитател”, съобразно притежаваните от тях образование и професионална квалификация. Нормативно установените предпоставки за заемане на учителска длъжност в хипотезата на чл.8, ал.1 от Инструкция № 2/1994 г. са изрично посочени, тъй като сключването на трудов договор по този ред е по изключение за лицата, които не отговарят на изискванията за правоспособност със съответната професионална квалификация. Ето защо, не може да бъде тълкувано разширително изискването за сключване на трудов договор и по волята на страните и да бъдат изведени различни условия, при които да възниква трудовото правоотношение. В случая, изводите на въззивната инстанция за приложението на чл.8, ал.1 от Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. не са във връзка с волята на страните при сключването на трудовия договор, а за условията, при които възниква трудовото правоотношение и характера на длъжността „учител”, поради което поставеният материалноправен въпрос е неотносим, тъй като по него липсва произнасяне на въззивния съд.
Вторият материалноправен въпрос е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение № 314 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 840/2014 г., IV г.о., в което се приема, че няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания. Важното е от съдържанието на заповедта за уволнение да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение, а приложимата правна норма е въпрос на правна квалификация, както е приел и въззивният съд като е посочил, че основанието „явяване на редовен кандидат“ не опорочава заповедта за уволнение, доколкото изложените фактически обстоятелства предполагат прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ. При наличието на задължителна практика на Върховния касационен съд и липсата на съображения за изменение или създаване на нова съдебна практика по поставените въпроси, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по третия въпрос, тъй като не е налице неяснота, непълнота или противоречие в правните норми свързана с възникване на трудово правоотношение с лица, които не притежават необходимата професионална квалификация да заемат учителска длъжност по съответната учебна дисциплина. Сключването на трудов договор при тези условия само по себе си не променя професионалната им квалификация и предпоставките, при които заемат учителската длъжност – на срочен трудов договор до явяването на кандидат с необходимото образование и професионална квалификация. В този смисъл, поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Последният поставен въпрос в изложението по чл.284, ал.3 ГПК също е неотносим, тъй като изводите на въззивната инстанция относно характера на трудовото правоотношение не са обусловили изхода на делото. В обжалваното решение на въззивния съд се приема, че от значение за законосъобразността на уволнението е не дали трудовият договор е срочен, а дали е сключен с ищеца при липсата на необходимата професионална квалификация за заемане на длъжността „учител”, както е посочено в заповедта за уволнение. След като е сключен при условията на чл.8 от Инструкция № 2 от 29.07.1994 г., трудовият договор е срочен – до явяването на кандидат с необходимото образование и професионална квалификация за длъжността, както е приел и въззивният съд, поради което в този случай трудовото правоотношение с досегашния работник следва да се прекрати на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Съгласно дадените разяснения в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. При липсата на доводи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 11.05.2016 г. по в. гр.д. № 155/2016 г. на Окръжен съд Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.