3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр.София, 18 май 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
МАРИО ДИМИТРОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 46 по описа за 2018 г. на ВКС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по повдигнат с определение № 313 от 7.03.2018 г. по гр.д. № 418 по описа за 2018 г. на Кюстендилския районен съд спор за подсъдност с Кюстендилския административен съд кой от тях е компетентен да разгледа подадения от И. И. М. против С.в.-о.п. иск за заплащане на 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заради това, че е държан в неведение за остатъка от присъдата му, тъй като прокуратурата не е приспаднала от срока на наказанието времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение.
За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното:
По подадения от И. И. М. против С.в.-о.п. иск за заплащане на 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заради това, че е държан в неведение за остатъка от присъдата му, тъй като Прокуратурата не е приспаднала от срока на наказанието времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение, е било образувано административно дело № 28 по описа за 2018 г. на Кюстендилския административен съд. Този съд с определение № 137 от 26.02.2018 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на Кюстендилския районен съд със съображението, че е предявен иск по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, който съгласно ал.3 на същия член се разглежда от общите съдилища по реда, установен от ГПК.
На свой ред Кюстендилският районен съд е приел, че се касае за иск за обезщетение за вреди, причинени от дейността по надзора за законност на прокуратурата, от която дейност не е предвидена възможност за обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ. Затова е приел, че приложима в случая е разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ, а искът с тази правна квалификация подлежи на разглеждане от административните съдилища.
По така повдигнатия спор петчленният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявения от И. И. М. иск е Кюстендилският районен съд.
Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на Софийската военно-окръжна прокуратура, която не е приспаднала съгласно чл.417 от НПК във връзка с чл.59 от НК времето, през което е бил задържан като мярка за неотклонение при изчисляване размера на наказанието лишаване от свобода. Законодателят изрично е предвидил в чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ, че вредите, причинени от прокуратурата и изразяващи се в изпълнение на наложено наказание над определения срок, се обезщетяват от държавата, като исковете съгласно ал.3 на чл.2 от ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в ГПК. Същата правна квалификация следва да бъде дадена в случая и на предявения иск, които се отнася до обезщетение за вреди от евентуалната възможност да се изтърпи наказание над определения срок, тъй като се касае за една и съща дейност на прокуратурата. Тази дейност по надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията не е административна/определение № 38 от 12.07.2013 г. по № 16/2013 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС/. Затова причиняването на вреди от такава незаконосъобразна дейност е включено в обхвата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ и искът се разглежда от общите съдилища по реда, установен в ГПК/определение № 38 от 12.07.2013 г. по № 16/2013 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС/.
Цитираното от Кюстендилския районен съд решение № 5229 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм.д. № 15432/2011 г. на Трето отделение касае съвсем различен случай, при който ищецът е твърдял, че вредите са причинени от отказ на прокуратурата да прекъсне изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ и се състоят в пряка и непосредствена заплаха за живота му. Обезщетяването на такъв вид неимуществени вреди не е изрично предвидено в разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, затова съдилищата са приложили чл.1 от ЗОДОВ, позовавайки се на чл.7 от Конституцията и на изискването на чл.13 от ЕКПЧ за осигуряване на право на ефективни средства от защита. В настоящата хипотеза обаче законодателят е предвидил прилагането на чл.2 от ЗОДОВ, поради което спорът подлежи на разглеждане по реда на ГПК от Кюстендилския районен съд.
По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадения от И. И. М. против С.в.-о.п. иск за заплащане на 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заради това, че е държан в неведение за остатъка от присъдата му, е Кюстендилският районен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.