О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 02.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№74 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. С. Т. срещу определение №2230/01.09.14г. по ч.гр.д.№3214/14г. на Софийски апелативен съд.
С обжалваното определение е потвърдено определението от 16.07.14г. по гр.д.№17647/13г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения от Л. С. Т. срещу В. Д. И. иск по чл.240 ЗЗД. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че искът е недопустим, тъй като липсва надлежна страна – ответник, спрямо когото да се развие процесуалното правоотношение. Посоченият ответник В. И. не е бил жив към момента на подаване на исковата молба, а при това положение не могат да се конституират и наследниците му, тъй като разпоредбата на чл.227 ГПК се прилага само при смърт на страна, настъпила в хода на висящото производсдтво.
Частният жалбоподател сочи, че не е роднина на ответника и затова не е могъл своевременно да узнае за неговата смърт, та да предяви иска си срещу наследниците му. Регистрите на населението не са публични, а съответните институции, които са имали данни за смъртта на ответника, не биха му предоставили тези данни без съдействието на съда, поради забраната в ЗЗЛД. Счита, че в такава ситуация може да се приеме фикцията, че правно значимата дата на смъртта на ответника е датата на надлежното информиране на ищеца за тази смърт. В противен случай може да се погаси по давност вземането на ищеца и то да не може да бъде реализирано по съдебен ред чрез нов иск, предявен срещу наследниците. Като аргумент в подкрепа на това виждане жалбоподателят сочи производството по обявяване на смърт по съдебен ред, при което посочената в съдебното решение дата на обявената смърт се различава от действителната дата на смъртта. Позовава се и на обстоятелството, че в настоящия случай дори и лицата, които връчват призовките на съда, не са узнали за смъртта на ответника, а този факт станал известен едва след като съдът снабдил ищеца със съдебно удостоверение, с което да получи данни за постоянния и настоящ адрес на ответника.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Тече ли погасителна давност за кредитор-неродственик, който не знае и не може да узнае без намесата на съда, че длъжникът му е починал, спрямо наследниците на починалия, след като с правно-процесуални действия кредиторът е прекъснал давността спрямо първоначалния длъжник.
2. От кой момент би следвало да се счита началото на погасителната давност по отношение на кредитора-неродственик за вземане срещу починал длъжник. Дали от момента на биологичната смърт на длъжника или от момента на узнаването и от кредитора-неродственик по надлежен ред с помощта на съда
3. Прекъсва ли се давността за иск срещу наследниците, който е заявен срещу починал наследодател.
4. Не следва ли за правно значима за кредитора-неродственик датата на смъртта на починалия длъжник, свързана с встъпване на негов наследник като страна по заведеното дело срещу длъжника, да се счита датата на надлежното информиране на кредитора със съдействието на съда, а не датата на биологичната му смърт.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Единственият правен въпрос, който стои в частното производство и по който се е произнесъл въззивният съд, е дали е допустим иск срещу лице, което не е било живо към момента на подаване на исковата молба и дали в този случай процесът може да продължи срещу неговите наследници. Само по този въпрос би могло да се допусне касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Тези предпоставки обаче не са налице, тъй като въззивното определение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС по този въпрос.
Първите три въпроса, поставени в изложението към частната жалба, не отговарят на критериите, посочени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Те не са определящи за изхода на настоящото дело, по тях въззивният съд не се е произнасял, нито пък е имало основание да се произнася. Ето защо по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е насочен към това съдът да приеме виждането на жалбоподателя, че в случаи като настоящия, при които подадената в съда искова молба е насочена срещу починал ответник, за дата на смъртта да се приеме не действителната дата на настъпването и, а датата, на която ищецът е разбрал за тази смърт при условията на висящо съдебно производство. По този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Няма как съдът да обоснове прилагането на фикция, която не съществува в закона.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2230/01.09.14г. по ч.гр.д.№3214/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: