О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 20.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 132 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Пред Софийски градски съд /СГС/ е образувано производство по подадена молба от П. А. А. за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 9976/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, постановено по искове на [фирма]. Молбата е на основание чл.240 ал.1 т.1 ГПК, като молителката поддържа, че не е била уведомена за задължението й да подаде писмен отговор по образуваното пред СРС дело, както и за възможността при неподаване на такъв да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея. С определение № 15408/23.07.2014 г. по в.гр.д. № 10934/2013 г. СГС, ГО, ІV В въззивен състав е оставил без разглеждане молбата на П. А. А.. В мотивите на определението е посочено, че в молбата не са изложени твърдения за лишаване на молителката от възможност да участва в разглеждане на делото вследствие на някоя от изброените причини в регламентираните предпоставки за отмяна на неприсъствено решение по чл.240 ал.1 т.1-3 ГПК. Липсата на предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 ГПК е порок в процедурата по постановяване на неприсъствено решение, но не е предвиден от законодателя като основание за отмяна на съдебния акт, тъй като не попада в нито една от изчерпателно изброените в чл.240 ал.1 ГПК хипотези. СГС е преценил, че доколкото се атакува влязло в сила решение общият ред за отмяна по чл.303 и сл. ГПК следва да намери субсидиарно приложение. Според СГС при невъзможност да бъде използван предвидения в закона специален ред за защита по чл.240 ГПК, следва да се приложи общата разпоредба за отмяна на окончателното съдебно решение при нарушено право на страната за участие в производството – чл.303 ал.1 т.5 предл.1-во ГПК. По тези съображения СГС е оставил без разглеждане молбата на П. А. А. за отмяна на неприсъствено решение, постановил е, че определението му подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на препис от страните, постановил е още, че след влизане в сила на определението делото следва да се изпрати на ВКС за извършване на преценка за наличие на основание за отмяна по чл.303 ГПК. В съответствие с постановеното определение и влизането му в сила, поради необжалване, след надлежно администриране от СРС и заплащане на дължимата държавна такса по сметка на ВКС от молителя, делото е изпратено на ВКС за преценка за наличие на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 предл.1-во ГПК.
По така подадената молба, настоящият състав на ВКС намира следното:
Отмяната на неприсъствено решение е извънинстанционен способ за защита на влязло в сила неприсъствено решение при наличие на изрично посочени в чл.240 ал.1 ГПК основания, които се свеждат до изискването страната, срещу която е постановено неприсъствено решение да е била лишена от възможност да участва в делото. И трите основания за отмяна по чл.240 ал.1 ГПК съвпадат с хипотези на отменително основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и изключват тяхното приложение /чл.303 ал.3 ГПК/. Общите основания по чл.303 ГПК и специфичните основания по чл.240 ГПК се конкурират помежду си, като наличието на основанията за приложение на способите по чл.240 ал. 1 и ал.2 ГПК изключват приложението на производството за отмяна по реда на чл.303 ГПК. Предпоставката за наличие на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 предл.1-во ГПК отново е свързана с лишаване от възможност на страната да участва в делото, вследствие на нарушаване на съответните правила. Молителката не твърди липса на надлежно уведомяване за участие в производството, каквото се признава и установява от данните по приложените дела между страните – първоначално пред ПРС, ПОС, пред СРС след изпращане по компетентност от ПОС. В молбата са изложени доводи, оспорващи по същество предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 ГПК – „ненадлежно уведомяване на страната за условията, при които се постановява неприсъствено решение”, но липсата им би довела до недопустимост на постановеното неприсъствено решение, а законът не предвижда процесуална възможност за защита срещу недопустимо неприсъствено решение с правилата за отмяна- по чл.303 ГПК извън посочените в тях конкретни основания. Доколкото в случая страната по своя воля и без да е била нередовно призована или неуведомена за последиците от неявяването си, не е подала писмен отговор на исковата молба пред СРС, не се е явила в съдебното заседание пред СРС лично или чрез пълномощник /адвокат Н. Я. получил призовката на П. А./, няма основание да се приеме, че изложените доводи в молбата визират основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 предл.1-во ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че служебно изпратената от СГС молба на П. А. А. за отмяна на неприсъствено решение при вписано основание чл.240 ал.1 т.1 ГПК с оглед проверката за наличие на основания по чл.303 ал.1 т.5 предл.1-во ГПК следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството пред ВКС, ТО, І отделение.
Мотивиран от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ служебно изпратената от Софийски градски съд молба на П. А. А. при вписано основание чл.240 ал.1 т.1 ГПК с оглед проверка за наличие на основание по чл.303 ал.1 т.5 предл.1-во ГПК за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 9976/2013 г. на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 132/2015 г. пред ВКС, ТО, І отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителя пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.