О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 25.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в закрито заседание на 24.11.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 36/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Г. Г. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2314 от 12.12.2013 год., по в.гр.д.№ 2697/2013 год., в частта за отхвърляне на предявения от касатора пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./срещу ЗК [фирма], [населено място] за разликата над сумата 2 000 лева до пълния заявен размер от 32 000 лева, заедно с лихви и разноски по компенсация.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл.51, ал.2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.
Като израз на визираното противоречие по първия от поставените материалноправни въпроси е посочено ППВС № 4/68 год., а по втория- ТР № 28/84 год. на ОСНК на ВС, както и 6 решения на НК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да присъди на ищцата, настоящ касатор, по –нисък размер обезщетение за неимуществени вреди от присъденото и от СГС, въззивната инстанция е преценила като основателно направеното от ответника- застраховател възражение за съпричиняване на вредата от нейна страна, изразяващ се в пресичане на пътното платно на булевард с интензивно движение в [населено място] на необозначеното за преминаване на пешеходци място и определяйки го като съществен, с оглед допуснатото нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП е възприел, че е в съотношение ? . Позовавайки се на вида и характера на получените от ищцата тежки травматични увреждания, интензитета и продължителността на търпените в резултат на тях болки и страдания, както и прогнозите за отзвучаване последиците от същите е приел, че справедливо обезщетение за възмездяването им по см. на чл.52 ЗЗД се явява сума в общ размер от 40 000 лева. Същата, след приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и приетото съотношение на съпричиняване на вредата от страна на увреденото лице, както и безспорно извършеното от застрахователя доброволно плащане на 8 000 е редуцирана до 2000 лв., в който размер е и присъденото обезщетение на Г..
Следователно от решаващите мотиви в обжалваното решение се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право, като включени в предмета на спора и обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, попадат в приложното поле на касационното обжалване по см.на чл.280, ал.1 ГПК, с което е доказана общата предпоставка за достъп до касация.
Основателно по отношение на втория от тях е и позоваването на критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Преценявайки поведението на пострадалата към релевантния за процесното пътно-транспортно произшествие момент и съотношението между него и това на водача на увреждащото МПС, решаващият състав на Софийски апелативен съд се е отклонил от задължителната съдебна практика- ППВС № 17/63 год. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на касационната инстанция по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, служебно известни на настоящия съдебен състав: № 45 от 15.04.2009 год., по т.д. № 525/2008 год. на ІІ т.о. ; № 206 от 12.03.2010 год., по т.д. № 35/2009 год. на ІІ т.о.; № 159 от 24.11.2010 год., по т.д.№ 1117/ 2009 год. на ІІ т.о. и № 58 от 29.04.2011 год., по т.д.№ 623 / 2010 год. на ІІ т.о..
По отношение на първия от формулираните правни въпроси визираното селективно основание е недоказано, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато по него. Общият размер на дължимото на ищцата обезщетение е определен от въззивната инстанция в пълно съгласие със задължителните постановки в ППВС № 4/68 год.. Същите са в смисъл, че справедливото обезщетяване на моралните вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните физически и психически сътресения, които увреденият е претърпял и които формират съдържанието на понятието справедливост па см. на чл. 52 ЗЗД. Решаващият състав на въззивната инстанция е съобразил така указаните от касационната инстанция общи критерии, но е взел предвид и специфичните за делото факти и обстоятелства,относими към цитирания принцип, вкл. икономическата обстановка в страната и етапа на развитие на обществото, които, според формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна практика на ВКС, също детерминират последния
На осн. чл.83, ал.2 ГПК ищцата, настоящ касатор, е освободена изцяло от внасяне на д.т. за производството по делото, поради което не дължи такава и за касационното производство.
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2314 от 12.12.2013 год., по в.гр.д.№ 2697 / 2013 год., в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Г. Г. от [населено място] пряк иск срещу ЗК [фирма], [населено място] за разликата над сумата 2 000 лева до пълния заявен размер от 32 000 лева.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: