О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 25.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3036/2017г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Н. И. срещу решение №172 от 18.11.2016г. по гр.дело №157/2016г. на Силистренски окръжен съд в частта , с което е обезсилено решение №121от 05.04.2016г по гр.д.№1214/2015 на Силистренски районен съд
Първоинстанционният съд е отхвърлил иск на касатора ,предявен при условията на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на държавата , задето прокурор от Районна прокуратура- Силистра е внесъл спрямо него искане по чл.155 от Закона за здравето за задължително настаняване на лечение , като ищецът е бил психично здрав. След заключение на вещо лице съдът е отхвърил искането Като ответници по иска за обезщетение на неимуществени вреди – след изискано от съда и депозирано уточнение , са посочени Прокуратурата на РБ и Държавата , представлявана от министъра на финансите. Ищецът е изтъкнал солидарност. Постановеният от Силистренски РС диспозитив е за отхвърляне на иска срещу ответниците така ,както са били посочени . За да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната от касатора част – само по отношение на ответника „Държавата , представлявана от министъра на финансите” въззивният съд е изтъкнал , че след надлежно дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба , в уточнението от 07.03.2016г ищецът не е изложил обстоятелства , с които да се въведат фактически основания за претендираната солидарност , която може да произтича само от закон , или договор . Нередовността е останала неотстранена ,поради това и произнасяне по същество за отговорността на посочения като„втори ответник”, е недопустимо .
В приложени към жалбата две изложения на основанията по допускане до касационно обжалване е цитиран чл. 280 ал.1, т.3 ГПК единствено с довод , че са нарушени изискванията на закона и изводите на съда са необосновани , в която връзка изложението препраща към касационната жалба. Допълнено е, че има съществено нарушение на съдопроизводствени правила при преценка на доказателства и формиране решаващата вола на съда. Твърди се , че при иска има основания за претендираната солидарност , но съображения за това не се изтъкват. Не се формулира правен въпрос.
Постъпил е отговор от министъра на финасите , като представител на държавата, чрез ю.к. И. Г. Отговорност по чл. 49 ЗЗД може да възникне за конкретния възложител , който притежава правосубектност . От ищеца не са били посочени конкретни противоправни действия на длъжностни лица, на които държавата пряко да е възложител. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство .
Отговор е постъпил и от Прокуратурата на РБ, макар че въззивното решение спрямо този ответник е влязло в сила, като необжалвано.
Към настоящето производство по касационно обжалване на решението , с опредление №348/04.10.2017г по ч. гр.д № 3035/2017г на настоящия състав на ВКС , ІІІ г.о е присъединено образуваното производство по частна жалба на С. Н. И. срещу допълнително решение №10 от 08.02.2017г . по в гр.дело №157/2016г. на Силистренски окръжен съд .Решението е по същество определение , произнесено е искане на ответника с правно основание чл. 248 ГПК и ищецът е осъден да заплати разноски на Прокуратурата за въззивното производство в размер на 1280 лв , чието присъждане е било пропуснато при постановяване на решението .
Касационната жалба е постъпила в срок , допустима е по критерия на чл. 280 ,ал.2 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е отговорено на общото условие в чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като в изложението правен въпрос не е формулиран . При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос , имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.,ОСГТК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело , в случая непосочването на правен въпрос изобщо , само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не са изложени никакви съображения,за да се обоснове допускане до касационно обжалване. За пълнота следва да се изтъкне, че по решаващо произнесения от въззивния съд въпрос за допустимостта на обжалваното решение е съобразено представителството на държавата от различни нейни органи при търсенето на обективна отговорност за вреди .Налице е трайно установена съдебна практика включително тълкувателна , съобразена от въззивния съд. Изяснен в съдебната практика е и въпроса за приложното поле , законният ред , съставите и основанията за търсене на отговорност от правозащитните органи във връзка с обстоятелствата, които ищецът е изложил , при които обстоятелства се изключва общото представителство на държавата от министъра на финансите.В случая не става въпрос за „солидарна”отговорност, а за непосочване на надлежен ответник въз основа на обстоятелствата, на които искът е основан.
По частната жалба.
Постъпилата жалба срещу допълнително решение №10 от 08.02.2017г. по в гр.дело №157/2016г. на Силистренски окръжен съд подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК , тъй като по същество е постановено определение по разноските във въззивното производство ( чл. 248 ГПК ).
Жалбата е по същество неоснователна. Съображенията в нея,че като резултат произнасянето съда по разноските взема от бедния, за да даде на богатия са неотносими към приложимите норми на закона, изхождащи от равнопоставено третиране на страните по отношението за заплащане разноските на другата страна Законът възлага в тежест на ищеца да заплати разноските на другата страна , като в случая и с оглед неблагоприятния за него изход на делото , щом ответник е държавен орган, защитаван от юрисконсулт, те са определени в минимален размер.Разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК е приложена съответно от въззивния съд, присъдил разноските по този начин .
Основателно е искането на ответника в настоящето касационно производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , на същото основание . Съгласно действащата редакция на чл. чл. 78, ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в минималния размер от 100 лева.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №172 от 18.11.2016г. по гр.дело №157/2016г. на Силистренски окръжен съд в частта , с което е обезсилено решение №121от 05.04.2016г по гр.д.№1214/2015 на Силистренски районен съд
Оставя в сила допълнително решение №10 от 08.02.2017г. по в гр.дело №157/2016г. на Силистренски окръжен съд , с което са присъдени разноски по делото
Осъжда С. Н. И. да заплати на държавата , представлявана от министъра на финасите сумата 100 лева разноски за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .