О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
[населено място], 26.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2737/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №2493/28.07.2017г. по ч.гр.д.№2921/2017г. по описа на Апелативен съд София,с което е уважена молба на [фирма] по чл.402ал.2 вр. чл.398 ал.2 ГПК,като е отменено допуснатото с определение №1966/14.06.17г. обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.72 ал.1 и ал.2 ЗС с цена 45 770,11 лв. чрез спиране на изпълнението по изп.д.№20178440401524 по описа на ЧСИ Ст.Я.,поради замяната му със залог в пари в размер на сумата 45 770,11 лв.Наведени са твърдения за нищожност /поради постановяването му от състав,различен от състава,на който е образувано делото/, недопустимост /по съображения,че [фирма]/ не е надлежна страна във висящо изпълнително производство/,неправилност,необоснованост и незаконосъобразност /по съображения за допуснато процесуално нарушение – невръчване на препис от искането за замяна и неспазен тридневен срок за отговор, както и за несъответствие между размера на внесената като залог сума с размера на предявения иск.
Ответната страна по частната жалба [фирма] е възразил срещу оплакванията в нея и искането за прогласяване нищожност,евентуално – обезсилване поради недопустимост или отмяна на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
Софийски градски съд е сезиран от [фирма] с молба за допускане на обезпечение на предявими от него срещу [фирма] искове за подобрения в недвижим имот, чиято цена е заявена в размер на 45 770,11 лв. СГС е оставил молбата без уважение.По реда на въззивното частно обжалване САС в състав от съдиите И. Д. /комуто е разпределено делото на доклад/,А. П. и М. Г. е постановил определение №1966/14.06.17г. по ч.гр.д.№2921/17г.,с което е отменил определението на СГС и е допуснал исканото обезпечение на бъдещите искове чрез спиране на изпълнението по образуваното от бъдещия ответник изпълнително дело за въвод във владение на недвижимия имот,обект на твърдяните подобрения.
В определения от състава на САС едномесечен срок [фирма] е завел в деловодството на СГС искова молба,с която е претендирал осъждане на [фирма] за плащане на сума в общ размер 238 566,76 лв., в която се включва и сумата 45 770,11 лв. за подобренията в имота.
На 21.06.17г. [фирма] е депозирал молба по чл.398 ал.2 ГПК,към която е приложил копие от платежно нареждане за внесена по сметка на САС гаранционна сума в размер на 45 770,11 лв. и е поискал да бъде допусната замяна на наложената обезпечителна мярка при условията на посочената разпоредба,като бъде отменено допуснатото обезпечение и издадената обезпечителна заповед – обезсилена.
На 30.06.17г. съставът , постановил определението за допускане на обезпечението, е отвел на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК от разглеждането на делото съдиите Д.,П. и Г..С протокол от 04.07.17г. делото е преразпределено на съдия-докладчик С. Г..Със заповед от 25.07.17г.,поради отсъствие на член от състава,в който участва съдия Г. /Б. Н./ по заместване е определена съдия Д. Д..
Атакуваното определение е постановено в състав от съдиите Д. Д.,С. Г. и Т. Т..За да уважи депозираната от [фирма] молба за замяна на обезпечението съставът на САС е приел,че са налице предвидените в разпоредбата на чл.398 ал.2 ГПК предпоставки – бъдещият осъдителен иск е оценим в пари и се равнява на сумата 45 770,11 лв.,същата е внесена от молителя по съответната сметка на САС,а съгласно изрично посоченото в текста на цитираната правна норма, съгласие на другата страна за замяната в този случай не се изисква.В допълнение съдът е приел неоснователност на направените междувременно от противната страна възражения срещу замяната.
Определението на САС е валидно,допустимо и правилно. Същото е постановено от състав на съда , конституиран надлежно при спазване на определената процедура,предвид направения отвод на първоначално определения състав чрез компютърен избор на новия докладчик. Законът не въвежда изискване за нарочно уведомяване на страните във връзка с тези процесуални действия,а твърдения за отказ на жалбоподателя да бъде предоставен достъп до делото /в кориците на което се намират всички данни за извършени от съда процесуални действия/ няма. Възражението,че страната е останала в неизвестност за причините, довели до смяна на състава, освен,че не може да обуслови порок на съдебния акт,водещ до неговата нищожност, не обосновава и процесуално нарушение,отразяващо се на неговата правилност. Неоснователно частният жалбоподател твърди,че делото е следвало да бъде изпратено и произнесено по молбата от състава на СГС,пред който междувременно вече е било образувано исковото производство.Последният не е компетентен да разгледа депозираната от длъжника молба по чл.398 ал.2 ГПК.Замяната на обезпечителната мярка се извършва с акт на съда,който е допуснал обезпечението. Без значение за допустимостта на произнасянето на САС по исканата замяна е обстоятелството,че спряното изпълнително производство междувременно е било препратено на друг частен съдебен изпълнител.Не се опорочава произнасянето на състава на САС от факта,че препис от молбата за замяна не е била изпратена на [фирма] с определяне на срок за становище по нея,доколкото такова изискване не само не е разписано в кодекса,но и изрично е отречено от законодателя да е необходимо. Обстоятелството,че бъдещият иск е предявен в по-голям от обезпечения с определението от 14.06.17г. размер е ирелевантно за правилността на допуснатата замяна.Внесената от молителя като залог сума се равнява на размера,до който е наложено обезпечението,каквото е изискването на чл.398 ал.2 ГПК и съобразно възприеманите разрешения в практиката на ВКС. В останалата им част предявените искове са предявени като необезпечени,а съдът няма основание да изисква при замяната на вече допуснато обезпечение до определен размер залог на пари в размер,надвишаващ размера на заявения бъдещ иск.
Определението на Апелативен съд София следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2493/28.07.2017г. по ч.гр.д.№2921/2017г. по описа на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.