О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 26.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1098 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 109 от 01. 06.2012 год., по в.гр.д.№ 180/2012 год., с което е потвърдено решение № 97/13.01.2012 год., по т.д.№ 1109/2011 год. на Варненския окръжен съд в частта му за уважаване на предявената от Г. З. М. срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединена искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 6 100 лв., представляваща общ размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претъпряните от същата имуществени вреди за периода 08.02.2010 год. – 01.11. 2010 год., изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение, в резултат на телесни увреждания от ПТП, настъпило на 03.02.2010 год. в [населено място] по вина на водача на л.а.” ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” с ДК [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на ПТП и деловодни разноски за въззивната инстанция от 800 лв..
Евентуалният ответник, спрямо когото при условията на субективно пасивно евентуално съединяване е предявен иск по чл.45 ЗЗД – М. В. М., чрез процесуалния си представител адв. М. Д. от ВАК, е изразила пълно съгласие с поддържаните в касационната жалба оплаквания по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Насрещната по касационната жалба страна Г. З. М., чрез процесуалния си представител адв. Ев. Д. – ВАК в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване, позовавайки се на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, като алтернативно е изразено и становище срещу допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, както и несъгласие с основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр.100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Варненския апелативен съд, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на ответника по спора, по арг. от чл.286, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.6 ТЗ и чл.286, ал.3 ГПК.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Варненския апелативен съд, настоящият касатор, към датата на подаване на касационна жалба вх. № 3678, при условията на чл.62, ал.2 ГПК с пощенското клеймо на плика –09.07.2012 год., не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК и същата се явява процесуално недопустима, поради отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Затова така подадената касационна жалба подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея касационно производство – на прекратяване.
Ответната по касационната жалба страна Г. З. М. е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, които заявени своевременно с отговора на касационната жалба и се следват на осн. чл.78, ал.4, във вр. с ал.3 ГПК, но само при наличие на доказателства за техния размер и реалното им осъществяване, каквито по делото не са ангажирани и това само по себе си изключва основателността на направеното искане.
Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място] вх. № 3678/09.07.12 год. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 109 от 01. 06.2012 год., по в.гр.д.№ 180/2012 год., в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 97/13.01.2012 год., по т.д.№ 1109/2011 год. по предявения от Г. З. М. пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента за сумата 6 100 лв./ шест хиляди и сто лева/, представляваща общ размер на претендираното обезщетение за причинените и от настъпило на 03.02.2010 год. в [населено място] ПТП, имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане и 800 лв. деловодни разноски за въззивното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 1098/2012 год. на ІІ-ро търговско отделение на ВКС.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ въззивното решение на Варненския апелативен съд е влязло в сила
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да бъде връчен препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: