О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 27.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 769/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Х. В. против решение № 135/01.02.2010г. по гр.д.№ 3030/2009г.на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 04.03.2009г. по гр.д.№ 357/2007г. на К. РС в частта с която са допуснати до делба движими вещи и в частта за определените квоти от допуснатите до делба земеделски земи и движими вещи.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 25 от ЗН, нарушение на процесуалните правила, защото съдът не изложил свои мотиви а възприел тези на РС и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са поставени два въпроса: 1. следва ли съдът да тълкува саморъчно завещание и във връзка с доказателства, стоящи извън него да определи датата на написването му и 2. длъжен ли е въззивния съд да изложи свои изводи от събраните доказателства. И по двата въпроса не се сочи основание за допускане до касационно обжалване, но се представя Р № 336/24.04.2000г. по гр.д.№ 855/1999г.І гр.о. на ВКС.
Ответницата по касация И. Х. Х. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот, движими вещи и земеделски земи, останали в наследство от Х. Т. М., починал на 07.09.1998г. и съпругата му М. В. М., починала на 15.04.2007г. С потвърденото решение е допусната делба на движими вещи и земеделски земи при равни квоти между двете им дъщери И. Х. и Т. В.. В хода на производството касаторката Т. В. се е позовала на универсално саморъчно завещание, оставено и от М. М.. Завещанието е оспорено относно автентичността му от Х.. Въззивният съд е приел, че при доказателствена тежест за ползващата се от завещанието В., тя не доказва авторството на завещанието. То е прието и за нищожно поради неспазване на формата, предвидена в чл. 25 от ЗН, тъй като в съдържанието му са изписани две дати – в началото на текста 08.12.2004г. и в края на текста, преди подписа, но с поправка на втората и четвъртата цифра, която прави нечетлива годината. Поради съвпадане на този извод с извода на РС, съдът е потвърдил обжалваното пред него решение.
Първият правен въпрос “следва ли съдът да тълкува саморъчно завещание и във връзка с доказателства, стоящи извън него да определи датата на написването му” е свързан с предмета на спора и с крайния извод на съда. Не посочването на основание за допускане до касация по него обаче е достатъчно, въззивното решение по този въпрос да не се допуска до касационен контрол. За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че изводите на въззивния съд са съобразени със съдебната практика. С Р № 4384 от 14.11.1980г. по гр.д.№ 2083/80г. І гр.о. е прието, че при липса на елемент от датата, той може да се допълни от съдържанието на завещанието. Решение № 601-05-І приема, че достоверната дата трябва да се извлече от съдържанието му, а не от доказателства и текст, извън него. Решение № 1097 от 11.12.2008г. по гр.д.№ 4961/2007г. V гр.о. приема, че датата на изготвяне на саморъчното завещание трябва да е обозначена при съставянето му, т.е. следва да е елемент от текста му и да предхожда подписа. С Р № 601 от 18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 302/2005 г., I г. о. е прието, че “завещанието следва да се приеме за действително въпреки наличието на две дати само ако в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи началото на процеса по съставяне на завещанието, а другата – края на този процес”. В процесния случай обаче втората дата е нечетлива поради поправка, поради което не може да се приеме, че е приложимо това решение. Същевременно наличието на втора дата разколебава извода за момента на съставяне на завещанието. Наличието на изложената практика и съвпадането на изводите на съда с приетото в нея, сочи на липса на основанията по чл. 280, ал.1 т. 2 и 3 от ГПК.
По втория правен въпрос, съдът счита, че въззивната инстанция е изпълнила задължението си да формира собствени изводи от събраните доказателства, поради което въззивното решение не е в противоречие с Р № 336/24.04.2000г. по гр.д.№ 855/1999г.І гр.о. на ВКС.
По изложените съображения не са налице основания за допускане до касация и по двата поставени въпроса, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135/01.02.2010г. по гр.д.№ 3030/2009г.на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. Х. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: