О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 27.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 899 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. /Н./ чрез П. С. В. – експерт по приходите /с юридическо образование и юридическа правоспособност/ срещу решение № 298/15.06.2011 г. по т.д. № 134/2011 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, с което е изменено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, откриващо производство по несъстоятелност на [фирма] само относно началната дата на неплатежоспособността.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС е подадена молба от [фирма] по чл.625 и сл. ТЗ за установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност. Молбата е уважена при обявена неплатежоспособност с начална дата 25.08.2010 г. Решението е обжалвано пред П. само досежно определената начална дата на неплатежоспособността от Н., представляваща държавата, като кредитор с изискуеми публични вземания към [фирма]. П. е определил за начална дата на неплатежоспособността 01.01.2009 г. Новата дата е определена от П. с оглед изслушано заключение на икономическата експертиза – основно и допълнително във връзка с изчислените коефициенти на обща ликвидност, незабавна и абсолютна ликвидност на предприятието на търговеца, вида и размера на неизпълнените задължения от него, с оглед на които е направен извод кога е настъпила неплатнежоспособността като трайно и необратимо състояние и кога следва да се определи началната дата на неплатежоспособността, свързана със спиране на плащанията, извършвани от търговеца към кредиторите. П. е изследвал финансовото състояние на търговеца през периода 2005 г. – 2009 г., финансовите показатели на дейността му по приложените таблици и процентите на изпълнение на неговите задължения. Като начална дата на неплатежоспособността е приета датата 01.01.2009 г., към който момент длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, спрял е плащанията към кредиторите си и не е бил в състояние да изпълнява задълженията си.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК този за определяне на началната дата на неплатежоспособността. При определяне на въпроса, касаторът е изложил доводи за неправилност, свързани с несъобразяването с коефициентите за ликвидност на дружеството. Твърди се, че този въпрос е разрешен от П. в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./.
Посочената от касатора съдебна практика, доколкото касае практика на тричленни състави на ВКС по ГПК /отм./, обуславя наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2, а не по т.1 ГПК /т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Независимо от неточната квалификация за наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, не е налице такъв допълнителен критерий, тъй като липсва относимост или противоречие между посочената съдебна практика на ВКС и решението по настоящото дело. Вярно е, че всички посочени съдебни актове касаят спор за несъстоятелност, но в тях не са изложени правни доводи, различни от направените от П. във връзка с определяне на началната дата на неплатежоспособността – решение № 63/03.04.2008 г. по т.д. №678/2007 г. и решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. №239/2008 г. на ВКС. Всички останали от посочените съдебни актове са относими общо към предпоставките, при наличие на които се открива производство по несъстоятелност, а те не са предмет на касационната жалба. В тях началната дата на неплатежоспособност не е коментирана – липсвало е оплакване в тази насока или е обжалвано отхвърлително решение за откриване производство по несъстоятелност /решение № 43/07.02.2005 г. по гр..д. №439/2004 г. на ВКС, с което е отменено обжалваното отхвърлително решение на СОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СОС и решение № 154/23.03.2007 г. по т.д. №641/2006 г. на ВКС, с което е оставено в сила отхвърлително решение на БОС по молба за откриване производство по несъстоятелност.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298/15.06.2011 г. по т.д. № 134/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.