1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 28.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№905 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид слeдното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
С определение № 14 от 13.01.2017 г. по гр. д. № 3178/2016 г. на ВКС, второ гражданско отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №1976/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 451/2014 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото в тази част. Съставът на ВКС е приел, че дружеството не е обжалвало първоинстанционното решение, с което е допусната делба на процесните имоти, затова то не е легитимирано да обжалва и въззивното решение, с което се потвърждава решението на първата инстанция.
Частна жалба срещу преграждащото определение на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от [фирма]. Дружеството счита за неправилен извода, че няма право на касационна жалба. Поддържа, че спрямо него сделката, с която ищецът А. С. се легитимира като собственик, е относително недействителна, затова и предявеният от това лице иск за делба е процесуално недопустим.
Ответниците в производството С. Т. Д. и А. В. С. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
Ответницата К. И. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС. Не е налице и пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на жалбата, тъй като основният спор по делото, който е породил частното производство, е за делба на недвижими имоти и въззивното решение по този спор принципно подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Основното производство между страните е по иск за делба, предявен от А. В. С. срещу В. К. Ф. и С. Т. Д..
В хода на първоинстанционното производство В. К. Ф. и съпругата му Д. Л. Ф. са се разпоредили със собствената си 1/2 идеална част от делбените имоти в полза на [фирма].
С молба от 22.03.2013 г. дружеството е встъпило в процеса на основание чл.226, ал.2 ГПК и е направило отвод за недопустим процес, който е обосновало с липса на процесуална легитимация на ищеца А. С.. Твърденията са, че процесните съсобствени имоти са били ипотекирани в полза на Национална банка на Гърция АД, която е предприела и действия за принудително изпълнение на вземането си. След три последователни цесии носител на паричното вземане и съответно – взискател в изпълнителното производство е [фирма]. Въпреки вписаната на 17.03.2005 г. възбрана върху имотите, съсобствениците К. А. Т. и съпругата му М. И. Т. са продали своята 1/4 идеална част на А. В. С., който е предявил иск за делба. Според дружеството тази сделка е недействителна спрямо него на основание чл.452 ГПК и действителните съсобственици на процесните имоти били В. и Д. Ф., С. и К. Д. и К. и М. Т..
С определение от 26.03.2013 г. на Пловдивския районен съд [фирма] е конституирано като трето лице помагач.
Първоинстанционният съд е разгледал иска с участието на [фирма] и е допуснал делба на спорните имоти при квоти 1/4 ид.част за А. В. С., 1/2 за [фирма] и 1/4 за С. Т. Д. и К. И. Д. в режим на СИО. [фирма] не е обжалвало това решение. Делото се е пренесло пред въззивния съд по жалба на неговите праводатели В. Ф. и Д. Ф.. Тази жалба не е уважена и с решение № 1976 от 22.12.2015 г. по гр.д.№451/2014 г. на Пловдивския окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма] и с обжалваното в настоящото производство определение № 14 от 13.01.2017 г. по гр. д. № 3178/2016 г. на ВКС, второ гражданско отделение, жалбата е оставена без разглеждане. Със същото определение по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по другата жалба на подпомаганата страна – В. К. Ф. и съпругата му Д. Л. Ф..
Настоящият тричленен състав на ВКС счита, че частната жалба, с която е сезиран, е неоснователна. [фирма] няма правен интерес да обжалва въззивното решение по делбеното дело, тъй като с него са зачетени придобитите в хода на процеса права върху 1/2 ид.част от процесния имот и дружеството е признато за техен собственик. Целта на подадената касационна жалба е да защити правата на [фирма] като взискател в изпълнителното производство. Такава защита не може да бъде проведена пред делбения съд. Защитата е осигурена по две линии – от една страна поради вписаната договорна ипотека за обезпечаване на същия паричен дълг, чийто кредитор понастоящем е [фирма], а от друга страна поради вписаната възбрана, която предхожда разпоредителната сделка с идеалната част на К. и М. Т. в полза на ищеца в делбеното производство А. С.. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЗД ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му, а съгласно чл.452, ал.2 ГПК извършените от длъжника в изпълнителното производство разпореждания с възбранен имот са недействителни спрямо взискателя, ако са станали след вписване на възбраната. Разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК дава правомощие на съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан, като не се съобрази с извършеното от длъжника прехвърляне на собствеността, след като то е след вписване на възбраната. По силата на закона тази сделка се счита за относително недействителна спрямо взискателя. Делбеният процес не представлява пречка за реализиране в изпълнителния процес на правата на взискателя спрямо възбранения имот, независимо от проведената делба върху него.
По изложените съображения частната жалба на [фирма] е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. 28” ЕАД срещу определение № 14 от 13.01.2017 г. по гр. д. № 3178/2016 г. на ВКС, второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: