О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
гр. София, 29.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1169 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 вр. чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. А. К., чрез пълномощника адв. Б., срещу определение № 289 от 15.08.2017г. постановено по ч.гр.д. № 254/2017г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено определение № 1301 от 21.07.2017г. по гр.д. № 948/2017г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е допуснато обезпечение на предявения от М. Е. М. против Л. И. И. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ УПИ VІІ-253 в кв. 31 по плана на [населено място], с площ 340 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда на 196 кв.м., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 20178010400160 на ЧСИ Т. Д., след внасяне на парична гаранция от 20 000лв.
Частният жалбоподател поддържа на първо място, че е легитимиран да обжалва определението, независимо, че не е конституиран като страна по съдебния спор. Обезпечителната мярка рефлектира в неговата правна сфера, тъй като е взискател по образуваното срещу длъжника Л. И. изпълнително дело. Намира определението за неправилно поради липса на мотиви за вероятната основателност на иска и за наличие на обезпечителна нужда. Счита, че представеното с исковата молба „обратно писмо” от 29.04.2002г. му е непротивопоставимо, както му е непротивопоставимо решението по искови молби, които не са били вписани преди възбраната – чл. 453, т.2 ГПК. Наред с това намира, че наложената обезпечителна мярка е неподходяща.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Формулира правните въпроси: 1/ противопоставими ли са на взискателите решения за разваляне на договори, чийто искови молби подлежат на вписване и вписването е извършено след наложената възбрана по изпълнителното дело; 2/ когато съдът допуска обезпечение срещу парична гаранция длъжен ли е да прави преценка за допустимостта и вероятната основателност на иска; 3/ може ли да се допусне обезпечение, ако не е налице обезпечителна нужда; 4/ трябва ли съдът да прави преценка дали обезпечителната мярка е подходяща; 5/ подходяща ли е обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” изцяло, по предявен установителен иск за собственост, в който взискателят не е страна и изпълнението е насочено и към друго секвестируемо имущество на длъжника. Жалбоподателят счита, че в обжалваното определение е недопустимо поради липса на мотиви по задължителните предпоставки за допускане на обезпечение, както и че е очевидно неправилно също поради липса на мотиви, поради несъответствие с обезпечителната нужда и неоправдано засягане правната сфера на трето за процеса лице. По останалите въпроси се поддържа противоречие с посочена практика на ВКС.
С писмен отговор ответницата по частната жалба М. М. оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е допустима. Жалбоподателят се явява трето лице за предявения иск, по който е допуснато обезпечение, но същият е засегнат от наложената обезпечителна мярка, тъй като е спряно изпълнението по образуваното от него като взискател изпълнително дело. Поради това същият е активно легитимиран да обжалва обезпечението – Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК, т.6.
Първоинстанционният съд е сезиран с искане от М. М. за обезпечаване на предявен от нея установителен иск за собственост против Л. И. относно недвижим имот в [населено място]. Твърди се в исковата молба, че при сключване на договора за покупко-продажба с нотариален акт от 29.04.2002г., ответникът Л. И. е действал като подставено лице на ищцата и правото на собственост е придобито от нея. За удостоверяване на привидността се представя обратно писмо, без дата. Правният интерес от предявения иск е обоснован с факта, че върху имота е наложена възбрана от Д. К. – кредитор на ответника и е насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20178010400160. Поради това е поискано налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” .
Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение. Намерил е, че обезпечителната мярка е неадекватна, тъй като предявеният иск не е по чл. 440 ГПК, в него не участва взискателя и решението не би могло да му се противопостави.
За да отмени определението на Бургаски окръжен съд и да допусне обезпечение на иска Бургаски апелативен съд е приел, че определението не е съобразено с практиката по т.4 на Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГТК, според което в хипотеза на чл. 440 ГПК може да бъде предявен и положителен установителен иск от трето лице за установяване, че то, а не длъжникът е носител на засегнатото от изпълнението право. Затова съдът е намерил за идентичен правният ефект на иска на третото лице против длъжника и на иска по чл. 440 ГПК на третото лице против длъжника и взискателя, при което кредиторът ще бъде обвързан от решението по установителния иск, независимо че не участва в него. Отделно е изтъкнал процесуалната възможност по чл.218 ГПК за встъпване на взискателя в производството. Въз основа на тези мотиви е намерил, че следва да допусне исканото обезпечение и е определил парична гаранция от 20 000лв.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че от повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси може да бъде уточнен правнорелевантият въпрос за дължимата от съда преценка дали сочената обезпечителна мярка е подходяща и по-конкретно адекватно ли е налагането на мярка „спиране на изпълнението” при предявен установителен иск за собственост, по който взискателят не е страна.
В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл.389 и сл. ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение/, както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща – Решение №110 от 14.06.2013г. по гр.д. №93/2012г. на ІVг.о.; определение №229 от 22.03.2012г. по ч.гр.д. №5/2012г. на ІV г.о.; определение №516 от 30.07.2013г. по ч.гр.д. №3999/2013г. на ІVг.о. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда /да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право/, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица – определение № 26 от 25.01.2016г. по ч.гр.д. № 198/2016г. на І г.о.; определение №516 от 30.07.2013г. по ч.гр.д. №3999/2013г. на ІVг.о., определение № 176 от 25.03.2015г. то ч.т.д.№ 801/2016г. на І т.о. Обезпечителната мярка се приема за неподходяща когато засяга правната сфера на трети за спора лица /взискатели в изпълнителното производство/, на които влязлото в сила решение не би могло да бъде противопоставено – определение № 720 от 30.10.2013 г. по ч.т. д. № 3323/2013 г. ІІт.о. на ВКС.
Обжалваното определение е постановено в противоречие с посочената практика. Съдът необосновано се е позовал на мотивите на т.4 от Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГТК, което разглежда съотношението между защитата на третото лице чрез предявяване на иск по чл. 440 ГПК и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал.5 ГПК. Даденото разрешение е неотносимо към настоящия случай. Несъмнено е от разпоредбата на чл. 440, ал.2 ГПК, че искът на третото лице следва да е насочен срещу взискателя и длъжника, за да бъдат обвързани от влязлото в сила решение. В настоящия случай е предявен обикновен установителен иск между трето лице и длъжника за установяване на собствеността върху недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението, въз основа на персонална симулация при придобиването му. Този иск не съставлява форма на защита на трето лице, засегнато от изпълнението по смисъла на чл.440 ГПК. Уважаването му не може да обвърже взискателя, няма да рефлектира върху изпълнителното производство и не може да предизвика прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал.1, т.7 ГПК, каквато следва да е целта на защитата на третото лице. По тези съображения следва да се приеме, че обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” в случая не е подходяща; тя засяга единствено интереса на трето за спора лице – взискателя, но по никакъв начин не способства за реализиране правата на ищцата спрямо ответника при евентуално благоприятно решение.
Горното разрешение не противоречи на приетото в определение № 188 от 10.11.2017г. по ч.гр.д. № 4017/2017г. на ІІг.о. В него е прието, че е допустимо да се обезпечи предявен иск за собственост, който не е по чл.440 ГПК, чрез спиране на изпълнение. В определението е разгледана конкретна хипотеза, в която искът по чл. 440 ГПК не може да бъде предявен, защото между ищеца и длъжника вече е налице висящ спор относно принадлежността на правото на собственост, в който взискателят не участва. Същевременно е извършена преценка, че обезпечителната мярка е подходяща за конкретния случай, тъй като без обезпечението за ищеца ще стане невъзможно или ще се затрудни реализиране на правата му по положително за него съдебно решение. Настоящият случай не е такъв и даденото разрешение е неприложимо.
Съобразно изложеното обжалваното определение, с което е допуснато обезпечението, следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да се остави без уважение искането на М. Е. М. за допускане на обезпечение на предявения срещу Л. И. И. установителен иск за собственост.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 289 от 15.08.2017г. постановено по ч.гр.д. № 254/2017г. на Бургаски апелативен съд.
ОТМЕНЯ посоченото определение № 289 от 15.08.2017г. постановено по ч.гр.д. № 254/2017г. на Бургаски апелативен съд и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Е. М. за допускане на обезпечение на предявения против Л. И. И. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ УПИ VІІ-253 в кв. 31 по плана на [населено място], с площ 340 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда на 196 кв.м., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. № 20178010400160 на ЧСИ Т. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: