5
гр. д. № 5044/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 57
София, 03.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5044/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. К. В. и Е. К. П. са подали чрез процесуалния си представител адв. Г. Б. от САК касационна жалба срещу решение № 1828 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 3752/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.04.2013 г. по гр. д. № 4411/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите срещу Т. – Т.” АД, [населено място] и [фирма], [населено място] е отхвърлен за разликата над уважената част за 1/5 ид. до претендираната ? ид. ч. от недвижим имот – магазин на партерния етаж на триетажната външна къща, с административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ за целия от 76.03 кв. м., състоящ се от търговска зала от 40.30 кв. м., второ ниво с площ от 14.10 кв., в което са изпълнени пробни кабини и коридор с площ от 2.50 кв. м. и санитарен възел с площ от 1.96 кв. м. заедно с припадащите се идеални части от общите части на сграда и същите от дворното място. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. кой е приложимият правен ред за реституция на имоти, отчуждени по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др., когато не е определено и изплатено обезщетение за тях; 2. придобиването на собственост по давност, юридическите факти, обуславящи прекъсването на давността и процесуалноправните въпроси, касаещи обсъждането на доказателствата, въз основа на които съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил правните си заключения, в това число дали предявения от ответника иска явно след изтичане на десетгодишния срок го прекъсва; 3. как следва да се брои давностния срок при посочване само на годината и кога изтича срока в този случай.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка взе предвид следното:
К. като наследници на М. Ю. и Н. Г., са предявили срещу Т. – Т.” АД, [населено място] и [фирма], [населено място] иск за установяване, че са собственици на ? ид. ч. от магазин със застроена площ от 76.03 кв. м., състоящ се от търговска зала с площ от 40.30 кв. м. , второ ниво състоящо се от пробни кабини с площ от 14.00 кв. м., коридор с площ от 2.50 кв. м. и санитарен възел, намиращ се в сградата, построена в лицевата част на имот пл. № 2 в кв. 391 по плана на [населено място]. Легитимацията си на собственици основават на реституция на основание ЗВСОНИ, като твърдят, че имотът е бил собствен на наследодателя им М. Ю. и одържавен от него на основание ЗОЕГПНС. Предмет на одържавяване е бил един магазин и две стаи зад него, намиращи се в партерния етаж на сградата от към лицевата част на дворното място. Тъй като съществуват във вида, в който са били при одържавяването, по разпореждане на закона са възстановени на наследодателя им.
За да уважи частично иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1910 г. М. И. Ю. е закупил празно дворно място с площ от 374.52 кв. м., в което на основание одобрен през 1911 г. архитектурен проект е построил жилищна сграда разположена, успоредно на лицето на дворното място с два магазина на партерния етаж, три стълбищни клетки, две стаи, тоалетна и общо предверие и коридори. Двата магазина са проектирани и изпълнени от лицевата страна на сградата, всеки със самостоятелен вход от към улицата. През 1914 г. е бил одобрен нов архитектурен проект за построяването на триетажна жилищна сграда в дъното на имота. Сградата се състои от сутерен и три жилищни етажа с по едно жилище на всеки етаж.
С постановление на МС № 77 от 04.08.1949 г. е потвърдено решение от 09.12.1948 г. по преписка 3711/1948 г., с което на основание ЗОЕГПНС от М. Ю. са отчуждени обекти в сградите. По данни от решението е отчужден единия магазин и две стаи зад тях във външната къща на [улица]заедно с припадащите им се идеални части, както и четиристайния апартамент в партерния и четиристайния апартамент на първия етаж от вътрешната къща. Така са описани одържавените имоти и в съставения опис от 05.11.1949 г. Одържавеният магазин е описан като разположен в партера на външната къща, в [населено място], [улица], с размери 4/4 м., и е южния от входа на двора, две стаи зад магазините с вход от към двора – коридор, стая югоизточно изложение и стая – източно изложение. В протокола е посочено, че северната стена на магазина е разбита за свързване със съседния магазин.
За одържавените имоти е съставен А. № 1108 от 05.11.1949 г., в който са описани по начина, по който са индивидуализирани в решението на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС.
През 1969 г. по реда на ЗПИНМ са отчуждени другият магазин в партерния етаж на сградата, от към лицевата част на имота, както и останалите неодържавени обекти от вътрешната сграда, тъй като имотът е бил предназначен за строеж на административна сграда. Наследниците на М. Ю. – М. М. Ю. и Г. М. Ю., са били обезщетени с жилища.
Ищците не установяват да са провели процедура по отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по З. и др. и да са възстановили полученото обезщетение.
Няма спор между страните, че мероприятието, за което е отреден и отчужден имота, не е било реализирано и сградите съществуват във вида, в който са били при одържавяването на част от обектите в тях по ЗОЕГПНС.
С приета техническа експертиза е установено, че по реда на ЗОЕГПНС е одържавен южния магазин, който е със светла площ от 18.00 кв. м. и застроена площ от 24.54 кв. м. при граници: от запад – бул. В.; от север – втория магазин; от изток – вътрешно предверие и от юг – двор. Индивидуализацията му е направена и при съобразяване посоченото в решението за отчуждаване, че магазинът, граничещ със сградата на Д. А., разположена от север на калкан с външната къща на [улица], не се отчуждава.
Въз основа на тези данни съдът е направил извод, че реституираният на ищците магазин на основание ЗВСОНИ е описаният с размери 4/4 м., т. е. с площ от 16 кв. м. и след като сега съществуващия след преустройството, е с търговска зала в размер на 40 кв. м., а целия с площ от 76 кв. м. то те се легитимират като собственици на ? ид. ч. от 16/40 ид. части от магазин с площ от 76.03 кв. м. или с 1/5 ид. ч. от целия магазин, като претенцията им за разликата до ? от него е неоснователна.
Пред въззивната инстанция ищците са поддържали довод, че вторият магазин е бил отнет още при отчуждаването на първия. Не е бил предмет на извършеното през 1969 г. отчуждаване на останалите обекти в сградата по реда на ЗПИНМ, не са получили обезщетение за него, поради което правото на собственост върху този магазина е възстановено на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в редакцията му от 1997 г. Съдът е намерил, че не дължи произнасяне по този довод, тъй като той представлява непредявено основание за придобиване право на собственост и не е част от предмета на спора.
В исковата молба ищците са се позовали и на придобиване на правото на собственост върху имота на основание давностно владение – чл. 79, ал.1 ЗС, тъй като упражняват владение върху него от 1994 г.
За установяване осъществяването елементите на този придобивен способ, ищците са представили констативен нот. акт от 30.12.1997 г. № 9, т. ХХІІІ, н. д. № 4702/1997 г., с който са признати за собственици на ? ид. ч. от магазин с площ от 76.03 кв. м. на основание наследяване и реституция. Представили са и сключени от тях и съсобственика М. П. договори за наем на магазина. Съдът е намерил, че тези доказателства не установяват по несъмнен начин, началния момент, от който ищците са установили владение върху имота. Договорите за наем, не установяват упражняването на фактическа власт върху имота чрез другиго. Ищците не са ангажирали гласни доказателства за установяване на елемента от фактическия състав на този придобивен способ – осъществявано владение върху имота. За доказан е намерил само вторият елемент – анимуса, доказателство за което е снабдяването на ищците с констативен нот. акт за собственост.
Първият поставен въпрос е неточно формулиран, но следва да се разбира, че е за това кой е приложимият ред за реституция на имот, отчужден по благоустройствените закони, но за който не е определено и изплатено обезщетение – дали това е чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ или ЗВСНИ по З. и др.
Въпросът не обуславя общо основание за допускане касационна проверка по него, тъй като той не е разрешаван от съда. В мотивите си въззивният съд правилно е посочил, че дължи произнасяне само по наведеното в исковата молба реституционно основание, на което са се позовали ищците. При липсата на твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че вторият магазин е отнет не по установения ред, поради което възстановен на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, този въпрос не е станал предмет на делото и при правилно прилагане на процесуалния закон съдът не се е произнесъл по него.
Вторият въпрос е неясно зададен, но от последната част на изречението може да се предположи, че се твърди произнасяне на съда по въпроса дали предявеният от ответника иск след изтичането на десетгодишния давностен срок прекъсва този срок.
По делото е представено ксерокопие от искова молба подадена от [фирма], [населено място], с която е предявен срещу С. И., И. К. и Е. К. П. иск за делба на магазин с площ от 76 кв. м. намиращ се на партерния етаж на триетажната външна къща на [улица], [населено място]. Исковата молба е вписана на 08.11.2005 г. Това писмено доказателство не е обсъждано от съда. Ищец по иска е юридическо лице, което преди предявяването му се е разпоредило с имота чрез договорът за замяна сключен на 09.12.2004 г. в полза на втория ответник [фирма], който в настоящото производство противопоставя така придобитите права на ищците. Съдът е намерил, че с това не се установява прекъсване течението на давностния срок, тъй като ищците не са доказали кога са установили фактическа власт върху имота. Този въпрос не е решаващ. Решаващият извод на съда е формиран от приетото за установено, че ищците не доказват да са установили владение върху имота. Тъй като не е обусловил изхода на спора, въпросът не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За прецизност следва да се посочи, че давността се прекъсва ако предявеният вещен иск или възражение е уважено – чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Третият въпрос за това как следва да се брои изтичането на давностния срок, когато за начален момент е посочена само годината, не е решаван от съда и не е обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд е приел, че липсва яснота относно началния момент на завладяване на имота. Намерил е, че от представените писмени доказателства – договори за наем, не се установява факта на предаване на фактическата власт върху имота. Съставянето на договора за наем в писмена форма съставлява създаване на частен писмен документ, доказващ съгласуване волята на съконтрахентите по съществените елементите на договора. Тъй като предаването на владението на наетата вещ не е елемент от договора, а задължение за наемодателя, писменият договор не е доказателство за предаване на фактическата власт върху наетата вещ, ако това не е посочено изрично в него.
От приетото, че с ангажираните и приети доказателства не е доказан началния момент на владението, както и че въобще такова е установено върху имота, съдът е формирал правния извод, че не е установен елементът владение, от фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал.1 ЗС. Така е обоснован решаващият извод, че ищците не са придобили вещни права върху останалите идеални части от имота на основание давностно владение. От това следва, че третият въпрос не е решаван от съда, поради което не е относим към формираният краен извод на съда, поради което не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Той не обуславя и посоченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма.
В изложението не е обосновано нито едно от тези основания, за да се определи поставения въпрос като такъв от значение за точното прилагане на закона или преодоляване на формирана противоречива практика.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация [фирма], [населено място] в направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 20.07.2015 г. сключен с адв. К. от Софийска АК, възлизащи на сумата 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1828 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 3752/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. К. В., ЕГН [ЕГН] и Е. К. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 6 да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 1000.00 ( хиляда) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: