4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
С., 4.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1160/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Роза М. К. чрез адвокат В. С., Адвокатска колегия Б. против въззивно решение № 1879 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 16889/2011г. на Софийски градски съд, с което Роза М. К. е осъдена да заплати на Е. Я. Л. и на В. Я. Т. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на всеки един по 559,78 лв. обезщетение за ползване за периода 01.12.2009г.-30.09.2010г. за притежаваните от всеки един по 4/36 идеални части от съсобствен имот – дворно място с площ 642 кв. м, находящо се в [населено място], кв. Л.-В, ул. „576” № 3А, съставляващо имот пл. № 1044, кв. 5 по плана на [населено място], местността „Л. Зона В”, а на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на всеки един сумата над 1521,67 лв. присъдена с първоинстанционното решение до 1905 лв., представляваща припадаща се на всеки един от ищците по 1/6 част от получени от ответницата Роза М. К. наеми за периода 01.09.2006г.-30.09.2010г. за съсобствена жилищна сграда със застроена площ от 55,50 кв. м, находяща се в същото дворно място, заедно със законна лихва върху посочените суми, считано от 06.10.2010 г. до окончателното изплащане.
Касационната жалба в частта, с която са уважени исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС е процесуално недопустима, като насочена против решение по въззивно дело с цена на иска до 5000 лв. – чл. 280, ал. 2 ГПК. Исковете по чл. 31, ал. 2 ГПК са за парично вземане с цена на всеки иск 1000 лв. Уважени са за 559,78 лв. и отхвърлени до предявения размер 1000 лв. По отношение на решението в тази част, по силата на закона касационният контрол е изключен и касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС жалбоподателката поставя процесуалноправните въпроси – допустимо ли е съдът по своя преценка да определи размера на строително-монтажни работи, без да вземе заключение на вещо лице – строителен инженер и освобождава ли се съдът от назначаване на експертиза на основание чл. 162 ГПК за определяне размера на иска, дори някои членове от състава на съда да имат познания по даден въпрос и от какъв порок страда въззивно решение, когато съдът не е обсъдил релевантни за спора възражения, решението е постановено при вътрешно противоречиви мотиви, при явна фактическа грешка при определяне размера на обезщетението и въз основа на негодни доказателства. Жалбоподателката е представила съдебна практика по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците Е. Я. Л. и В. Я. Т. в писмен отговор оспорват касационната жалба. Излагат съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Подадена е й насрещна касационна жалба от Е. Я. Л. и В. Я. Т. против решението в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 30, ал. 3 ЗС, допустимостта на която зависи от допустимостта на първоначалната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 30, ал. 3 ЗС намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените от жалбоподателката процесуалноправни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие с установената съдебна практика на ВКС, при точно прилагане на материалния закон към установените по делото факти.
Разпоредбата на чл. 162 ГПК предвижда право на съда да определи размера по своя преценка, или да вземе заключение на вещо лице, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. Разпоредбата внася отклонение от общите правила на доказателствената тежест, което означава, че доказателствената тежест на ищеца по иска за вземане включва доказване на юридическия факт, от който то произтича, но не и на размера му – искът не може да бъде отхвърлен заради недоказване на размера, ако правното основанието е установено. Когато ищецът не представя доказателства за размера на иска, той поема риска да бъде установен по преценка на съда.
Тази правна възможност е използвана от съда при определяне размера на извършените ремонти от наемателя П., при доказана облигационна връзка между него и ответницата по договор за наем. Определения по реда на чл. 162 ГПК размер на извършените ремонти е прихванат с дължимите наеми, което е погасило до съответните размери задълженията за наемателя, като съдът е приел, че ищците нямат право да претендират за погасените чрез това прихващане наеми, тъй като те ги получават реално като подобрения в имота, който остава в собственост на всички съсобственици.
Видно от изложеното, въпросът по приложението на чл. 162 ГПК не се явява й обуславящ за изхода, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Твърденията за порок на въззивното решение, изведени под формата на въпрос, когато съдът не е обсъдил релевантни за спора възражения, мотивите са вътрешно противоречиви, има явна фактическа грешка при определяне размера на обезщетението и изводи направени въз основа на негодни доказателства са опровергани от мотивите на обжалваното решение, които са изготвени съобразно изискванията на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК ВКС. Решението отразяват решаващата дейност на въззивния съд, който е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, отговорил е на доводите и възраженията на страните направени до приключване на съдебното дирене, мотивите са последователни, вътрешно безпротиворечиви и отразяват правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Материалният закон е приложен точно към установените факти и обстоятелства, обсъдени при съобразяване правилата на логиката, опита и научните знания.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение направени в настоящето производство.
Недопускане на първоначалната жалба до касационно обжалване изключва разглеждането на насрещната касационна жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Роза М. К. против въззивно решение № 1879 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 16889/2011 г. на Софийски градски съд в частта му, с която частично са уважени исковите по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1879 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 16889/2011 г. на Софийски градски съд в частта му, с която частично са уважени исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Роза М. К. да заплати на Е. Я. Л. и В. Я. Т. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ