О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София 09.02.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д.№ 56/2012 година:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК
В. И.А. , Р. И. А. и И. Б. П. са подали при условията на чл.274, ал.2 ГПК частна жалба срещу определение № 370 от 17.11.2011 г. по гр.д. № 1123 от 2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Първо отделение. В частната жалба се позовават на неправилното приложение на закона при определяне допустимостта на касационното обжалване предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК . Подържат, че “обжалваемият интерес” не е равнозначен на цената на иска и не следва да се измерва с данъчната оценка на имота, а следва да се приема като оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение. Позовават се на неправилност на съдебният акт и желаят неговата отмяна.
Ответниците С. Н. Г., Т. А. Г., О. А. Р. и М. Т. К. са представили отговор , в който развиват съображения в подкрепа на обжалваното определение и ангажират аргументи по приложението на чл.280, ал.2 ГПК касаещи недопустимостта на касационната жалба.
Върховния касационен съд , състав на Първо гражданско отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна:
Частната жалба е допустима , но неоснователна .
Определението, с което с прекратява производството по касационната жалба поради липса на минималният имуществен критерии , предвиден в чл.280, ал.2 ГПК е правилно.
Предмет на касираното решение е положителен установителен иск за собственост , свързан с приложението на чл.53 ЗКИР. Данъчната оценка за спорния терен от 76 кв.м. част от им. пл. № 2397 по кадастралният план от 1987 г. е 2 462, 40 лв. и тази оценка съгласно чл.69 , ал.1, т.2 ГПК определя и цената на иска. По определянето на данъчната оценка и цената на иска няма спор между страните.
Касационната жалба е подадена на 12.07.2011 г. с вх. № 2311 от същата дата. Към датата на подаване на касационната жалба действа изменението на чл.280, ал.2 ГПК , обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., с което са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска за граждански дела до 5000 лв. С това изменение се премахна критерия “ обжалваем интерес” и се въведе критерия “цена на иска” . По определяне съдържанието на “цената на иска” липсва спор тъй като тя съгласно закона е съизмерима със стойността, посочена в удостоверението за данъчната оценка на имота. В обжалваното определение е съобразено изменението на закона и правилно е приложен критерия за допустимост, посочен в чл.280, ал.2 ГПК – “цена на иска”, която е под 5 000 лв.
С депозирането на жалбата вх. № 2311 от 12.07.2011 г. се създава висящност на делото пред касационната инстанция и разглеждането му следва да се извърши по новия процесуален ред по контрааргумент от разпоредбата на § 25 от “ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ” към Закона за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс , обн. В бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ в сила определение № 370 от 17.11.2011 г. по гр.д. № 1123 от 2011 г. по описа на Върховен касационен псъд, Първо отделение .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: