О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София 31.10. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3199/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. С., гр. В.,чрез пълномощника му адвокат Д, срещу въззивно решение от 06.06.2008г. по гр. дело № 1411/2007 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по множество съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, някои от който са решени в противоречие с практиката на ВКС, други са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По-конкретно : неправилно е решен въпросът за наличие на проведена сеч в завишен процент в подотдел 214у, както и нейната продължителност; неправилно са преценени показанията на свидетелите, тъй като не сочат процесния район; неправилно е решен важен въпрос – дали има срок за горския стражар да констатира нарушение в торите и е даден положителен отговор; неправилно е решен съществен въпрос относно спазване процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, включваща уточняване на нарушенията от обективна и субективна страна от работодателя по чл.195 КТ, налагане на наказанието в срока по чл.194 КТ, връчване на заповедта по съответния ред, изпълнение на процедурата по чл.193 КТ; неправилно е решен и въпросът, че работодателят е извършил преценка на извършеното нарушение като съответстващо на наложеното наказание по смисъла на чл.189 КТ.
Ответникът по касация Д. л. – Варна, оспорва жалбата като неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение отменено решение № 1* от11.05.2007г. на Варненския районен съд по гр.д. № 4304/2005г. и по реда на чл.208 ГПК /отм./ са отхвърлени предявените от Х. П. С. срещу Д. л. -Варна искове по чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ – за отмяна като незаконно на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед №58/04.07.2005г. на основание чл.188, т.3 вр.чл.187, т.3,7,8,10 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието уволнение са липса на маркировка в посочените в заповедта подотдели и допусната сеч, без такава да е предвидена, респ.допусната сеч в завишени размери. По отношение на първото нарушение е прието, че то е констатирано от работодателя на 23.02.2005г., а наказанието е наложено на 04.07.2005г., т.е. след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ двумесечен срок. По отношение на второто дисциплинарно нарушение обаче преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание е спазен, спазени са изискванията на императивните разпоредби на чл.193 и 195 КТ, поради което спорът е разгледан по същество. Прието е, че е налице визираното в заповедта дисциплинарно нарушение, тъй като спазването на правилата на сеч е вменено като задължение на горските стражари – 34,т.2 ЗГ. Пазенето на поверените участъци е сред основните засдължения по длъжностната характеристика и допуснатата нерегламентирана сеч на видове, за които не е предвидено изсичане през десетилетието, е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Разрешените от въззивния съд съществени материално правни въпроси по отношение спазване императивните разпоредби на чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195,ал.1 КТ при извършване на процесното уволнение не са в противоречие, а са в съответствие с трайната практика на ВКС. Това е така, защото е направена правилна преценка, че в заповедта за уволнение и приложените към нея рапорти, се съдържат конкретни данни, в какво се състои дисциплинарното нарушение от обективна и субективна страна, което сочи, че ищецът е знаел фактическите и правни основания за уволнението си и не е била възпрепятствана съдебната защита на правата му. От него като подлежащ на наказание са поискани и дадени писмени обяснения, по отношение на второто дисциплинарно наказание е спазен и срокът по чл.194, ал.1 КТ. Неоснователно е позоваването на касатора на изискване за съставяне на протокол за връчване на заповедта, след като е установено и не се спори, че тя му е връчена по пощата. Изложените от въззивния съд изводи в тази насока не противоречат на приложените към касационната жалба решения на ВКС по тези въпроси. Изложеното се отнася и до второто посочено в касационната жалба основание – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е установено от приложените решения на СГС и СРС да е налице противоречиво решаван съществен правен въпрос, релевантен за настоящия спор относно законността на уволнението, поради което е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не са налице и третата група основания за допускане на касационно обжалване на решението – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Под точното прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване с оглед отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. Релевантни доводи в тази насока не са изложени. Не е налице и посоченото от касатора, че решението на въпросите за това има ли срок за горските стражари за откриване на нарушенията, режимът на почивки и физическата възможност за охрана на горите, обуславя допустимост на касационното обжалване на основание на чл.280,ал.1,т.3 in fine ГПК, той като имат значение за развитие на правото, изискващо такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Това е така, защото в ЗГ са регламентирани с ясни и изчерпателни правила, уреждащи функциите на горските стражари и техните задължения. Несъответстващо на правомощията на касационната инстанция, е по реда на касационното обжалване да се постигне необходимото според касатора усъвършенстване на законодателството посредством пълна и ясна правна уредба на правоотношенията чрез нормативни актове.
Останалите въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществени материално правни или процесуално правни се отнасящи до фактическите констатации на въззивния съд и преценката на доказателствения материал по установяване на дисциплинарното нарушение. Не са развити релевантни доводи, сочещи на някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а съдържанието на изложението сочи само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл.281 ГПК – необоснованост. То само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е относимо към съществените материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата, или пък са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Освен това изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведената с ГПК/ О. ДВ №59/20.07.2007 г./ факултативност на касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.06.2008г. по гр. дело № 1411/2007 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на Х. П. С., гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.