О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.57.
гр.София 28.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4481/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
Ш. М. А., М. М. А. и Х. А. А. от гр. Х., чрез адв. М от същия град, са подали касационна жалба вх. № 78 от 19.05.2008 год. срещу въззивното решение № 53 от 04.04.2008 год. по в.гр.дело № 352/2007 год. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 26 от 20.06.2007 год. по гр.дело № 107/2006 год. на Крумовградския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу О. К. иск за обезщетяване за процесните имоти и за възстановяване собствеността и предаване владението върху незастроената част с площ от 405 кв.м. и е прекратено производството в тази част, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението изцяло и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирано с решение № 88 от 17.03.1995 год. по гр.дело № 599/1994 год. ІV г.о., като и решение № 114 от 18.02.1985 год. по гр.дело № 863/1984 год.ІV г.о. на Върховния съд и решение № 8/1967 год. на ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да обезсили решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени претенциите за обезщетяване за процесните имоти, както и за възстановяване на собствеността и предаване владението върху незастроената част с площ от 405 кв.м., въззивният съд е намерил за недопустимо изменението на иска, предприето на 20.02.2007 год., по съображение, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по същество по нов иск.
С касационната жалба не се поддържат конкретни оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.116 ГПК/отм./ при преценката на допустимостта на приетото от първата инстанция изменение на иска. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено с молба вх. № 1* от 02.06.2008 год., както и в молбата с вх. № 2* от 15.09.2008 год. също не се правят каквито и да е доводи за неправилност на въззивното решение в частта, с която е обезсилен първоинстанционния съдебен акт и е прекратено производството по делото. На последно място, посочените от касаторите решение № 88 от 17.03.1995 год. по гр.дело № 599/1994 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 114 от 18.02.1985 год. по гр.дело № 863/1984 год. на Върховния съд, ІV г.о. и решение № 8/1967 год. на ОСГК на ВС изобщо не третират приложението на чл.116 ГПК/отм./.
Решаващ мотив на въззивния съд за неоснователността на иска по чл.108 ЗС и за потвърждаване на решението на първата инстанция в тази му част е, че придобитите от наследодателя на ищците през 1961 година имоти, съставляващи парцел **** и ? ид.част от парцел **** в кв.53 по плана на гр. К., образувани от нива в м.”Е”, към 1964 год., към 1977 год., респ. към 1978 год. и към 1982 год. са се намирали в собственост на ТКЗС”П”-гр. Крумовград. Прието е, че доколкото А. А. А. /Сидер Г. А. /-баща на ищците-касатори/починал на 15.01.2004 год./, е запазил идеалната си собственост върху внесените от него в ТКЗС имоти, нито самият той, нито неговите наследници са поискали реално възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, поради което липсата на позитивно решение на съответната общинска служба води до отхвърляне на ревандикационната претенция.
Не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция.
Жалбоподателите не сочат в какво се изразява твърдяното от тях противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, респ. на Върховния съд, илюстрирана с трите решения, представени с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Решение № 88 от 17.03.1995 год. по гр.дело № 599/1994 год. на ВКС, ІV г.о. е постановено по иск по чл.108 ЗС, основан на реституционния ефект по чл.2, ал.3 ЗВСОНИ по отношение на имот, одържавен по ЗНЧИМП от 1949 год., който имот се намира в държане на държавно предприятие-еднолично дружество, образувано по чл.61 ТЗ. Решението е по приложението на закона относно третата предпоставка за реституцията по чл.2, ал.3 ЗВСОНИ. С него се подчертава, че когато п ри влизане на ЗВСОНИ в сила построените в имота производствени сгради съществуват в своята цялост като постройки и земя, върху която са съградени и теренът би могъл да се обособи от площта на по-големия имот, изградените след отчуждаването нови сгради имат статут на суперфициарна собственост на държавата. Решението не е относимо към настоящия казус и решаващите изводи на въззивната инстанция за отхвърляне на иска.
Решение № 114 от 18.02.1985 год. по гр.дело № 863/1984 год. на ВС, ІV г.о. също не третира правна материя, относима към спора, разрешен с обжалваното въззивно решение. Предмет на решението на ВС, ІV г.о. е бил иск по чл.108 ЗС, основан на липсата на надлежно обезщетение по чл.26 ЗТСУ/отм./ на собствениците на парцели, изключени от регулацията и включени към обработваемата земя на АПК.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 04.04.2008 год. по в.гр.дело № 352/2007 год. на Кърджалийския окръжен съд по жалба вх. № 78 от 19.05.2008 год. на Ш. М. А., М. М. А. и Х. А. А. от гр. Х., чрез адв. М от същия град.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: