О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София 18.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 552 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Т. Т. и М. И. Т. чрез пълномощник адв.Г. Д. срещу решение № 438 от 11.10.10г.по в.гр.дело № 63/10г.на Софийски окръжен съд в частта му,с която на основание чл.59 ЗЗД са осъдени да заплатят на Р. Й. К. сумата от 1470.60 лв,ведно със законната лихва,считано от 18.12.06г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен процесуалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Приложена е съдебна практика – две решения на ВКС,постановени по отм.ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р. Й. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Формулираният от жалбоподателите процесуален въпрос е: може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни,както и да обсъди само някои от доводите на страните,без да обсъди всички инвокирани такива.Отговор на този въпрос се съдържа в решение № 124 от 28.04.10г.по гр.дело № 3972/08г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 331 от 19.05.10.по гр.дело № 257/09г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 337 от 28.04.10г.по гр.дело № 950/09г.на ІV г.о.на ВКС;решение № 126 от 2.03.11г.по гр.дело № 421/09г.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че при произнасянето си по заявения спор съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност,както и доводите на страните,които имат значение за решението по делото.В случая при постановяване на обжалваното решение такава преценка е направена от въззивния съд,а обосноваността на изводите му е относима към правилността на решението.Необосноваността е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Тя е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 438 от 11.10.10г.,постановено по гр.дело № 63/10г.на Софийски окръжен съд по жалба на Н. Т. Т. и М. И. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.