ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
София, 02,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 869 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ЕООД-София против решение № 354/21.04.2009 г. по т.д. № 2329/2008 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 2.06.2008 г. по т.д. № 1281/2007 г. на СГС, с което се отхвърля предявения от касатора срещу С. капитал констракшън ЕООД-София иск по чл.266,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 282.24 лв. по договор от 20.04.2004 г., като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.188 и чл.189,ал.2 ГПК-отм., което е в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не решението, е това което обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
Твърдяното противоречие с ППВС № 1/13.07.53 г. не е налице. Мотивировъчната част на решението съдържа изчерпателен отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. Тя съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени подробно и пълно-на 7 страници. Мотивите са точни, ясни и убедителни.
Твърдяното противоречие с ППВС № 7/1965 г. също не е налице. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни от които зависи ангажирането на отговорността на възложителя за недостатъци на извършената работа, е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото.
Касаторът не прави разграничение между основанията по чл.280,ал.1 и тези по чл.281 ГПК. Последните не са предмет на това производство. Възприетата по делото фактическа обстановка-приетите за доказани факти и обстоятелства, не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК, защото това са факти, които се доказват с всички доказателствени средства.
Уточнение на касационната жалба е подадено близо 4 месеца след касационната жалба. Освен това, във връзка с изложеното в него следва да се има предвид следното: 1. Съгласно чл.309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци., 2. С решение № 386/2005 г. на ВКС-ІІ т.о. не е прието, че “когато неустойката е без максимална граница, е допустимо и основателна да се иска намаляването й”.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 354/21.04.2009 г. по т.д. № 2329/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: