1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
гр. София, 10.10. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2138 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. срещу определение № 474 от 22.06.2017г. по в. ч. гр. дело № 361/2017г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено определение № 79 от 25.05.2017г. на съдията по вписванията при Районен съд Ловеч. С потвърденото определение на съдията по вписванията е отказано вписване на анекс към договор за аренда на земеделска земя № 9351/22.12.2011г., с рег. № 4528 от 18.05.2017г. на нотариус С. И., рег. № 016 на НК, с район на действие Районен съд Плевен, поискано със заявление с вх. № 2811 от 25.05.2017г. по описа на Служба по вписванията Л..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдията по вписванията и въззивният съд са се отклонили от насоките и разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, като са приели, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени доказателства за установяване дали арендодателят, който е подписал анекса към договора за аренда, е собственик на недвижимия имот, упълномощен ли е от страна на останалите съсобственици, притежаващи общо с него 50 на сто идеални части от имота, предвид новата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, в сила от 07.02.2017г. Счита, че извършената по този начин от съдията по вписванията и впоследствие от окръжния съд преценка представлява недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?”. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като поддържа, че въпросът е решен в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г. , ОСГТК, определение № 405 от 31.07.2017г. по ч. т. дело № 1547/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 411 от 02.08.2017г. по ч. т. дело № 1024/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 426 от 28.07.2017г. по ч. т. дело № 1035/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд Ловеч, въззивният съд е приел същият за законосъобразен. Посочил е, че заявлението за вписване на анекс за продължаване срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи от 21.12.2011г., вписан под № 73, том 15, вх. рег. № 9351/22.12.2011г., е подадено от Г. В. С. като пълномощник на арендатора [фирма], но не е представено пълномощно по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗКИР, доказващо представителната власт на посоченото като пълномощник лице. Към заявлението не е приложено и пълномощно, с което [фирма] е упълномощил С. Д. да сключи от негово име анекс към договор за аренда. Липсата на пълномощни е преценена като нередовност на заявлението.
Посочил е, че на основание чл. 3, ал. 1 ЗАЗ и чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията /ПВ/ договорът за аренда подлежи на вписване в имотния регистър, като съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /изм. ДВ, бр. 13, в сила от 07.02.2017г./ същият може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, като пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Аргументирал е, че на основание чл. 18 ЗАЗ продължаването на срока на арендния договор се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. Като се е позовал на изложените в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК съображения относно обхвата на проверката на съдията по вписванията по чл. 32а, ал.1 ПВ и е съобразил новата редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ решаващият съд е приел, че представеният за вписване анекс към договор за аренда не отговаря на въведените с изменената разпоредба изисквания, тъй като не съдържа информация съсобственикът, който сключва договора да притежава повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Изложил е съображения, че анексът следва да има съдържанието, предписано в чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ – идентификация на страните, докато в случая липсва информация дали упълномощителят – арендодател П. М. Начева като наследник на общия наследодател М. Ц. К. е единствен наследник и дали има други негови наследници, както и ако има такива, дали тя притежава повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти. Въз основа на това съдебният състав е приел, че не са изпълнени изрично упоменатите в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ материалноправни предпоставки, като липсват доказателства в тази връзка и към заявлението за вписване. Позовавайки се на т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, въззивният съд е счел, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а ПВ, без да може да дава указания за отстраняване на нередовностите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос e важен, но както и да бъде решен, същият не би променил изхода на делото, тъй като въззивният съд е изложил и друг аргументиран извод за нередовност на заявлението за вписване, поради което следва да бъде отказано вписване на анекса към договор за аренда на земеделска земя, поискано със заявление с вх. № 2811 от 25.05.2017г. по описа на Служба по вписванията Л.. Потвърждаването на отказа на съдията по вписванията за вписване на анекс за продължаване срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи не е обусловено само от разрешаване на въпроса дали извършването на проверка за съответствие на анекса с изискванията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ и за представяне на доказателства относно тяхното изпълнение е в правомощията на съдията по вписванията, а и от друг извод – за нередовност на заявлението за вписване поради подаването му от пълномощник на арендатора без представяне на пълномощно, каквото се изисква от чл. 77, ал. 2, т. 3 ЗКИР, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към решаващия извод на съда за необходимост от представяне на пълномощно като формална предпоставка за редовност на заявлението и за извършване на вписването. Непосочването на правен въпрос е пречка обжалваното определение да се допусне до касационен контрол, тъй като при наличие на самостоятелен извод за нередовност на заявлението, по отношение на който не е обосновано приложното поле на касационния контрол, касационното разглеждане на поставения от частния жалбоподател въпрос няма да доведе до промяна на постановения с обжалваното определение правен резултат.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 474 от 22.06.2017г. по в. ч. гр. дело № 361/2017г. на Окръжен съд Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.