1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№570
гр.София, 11.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 695 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М., представляван от адв. К. С., срещу въззивно решение №5269/ 20.11.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 764/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение №4635/17.05.2018 г. по гр.д. №3018/2017 г. на Районен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл.357, ал.1 и чл.215 КТ за установяване съществуването на трудово правоотношение между него и ответното дружество „ЛИОН ГЕ” ЕООД – Благоевград за длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози” и за заплащане на сумата 3 105 евро (с левова равностойност 6 054.75 лв.), представляваща дължимите дневни командировъчни пари за периода на командироване в Б., Х. и Л. – от 28.09.2015 г. до 12.02.2016 г.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2, предл.1- во и чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроси, които уточнени от състава на ВКС, касаят изискването за писмена форма на трудовия договор и установяването на трудово правоотношение, когато работникът твърди, че добросъвестно е полагал труд на съответната длъжност, но екземпляр от подписания трудов договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ до НАП не са му предоставени от работодателя. Във връзка със задълженията на работодателя по съставянето на документите за трудовото правоотношение, респ. за отговорността на работника, предоставил работната си сила преди да са му връчени тези документи, касаторът твърди, че приетото от въззивния съд е в противоречие с Решение №7/19.06.2012 г. по конст.д.№2/2012 г. на КС на РБ.
Ответникът по жалбата „ЛИОН ГЕ” ЕООД не е подал писмен отговор и не е взел становище.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е посочил, че по делото са налице единствено данни за това, че касаторът е управлявал товарен камион, собственост на ответника, като в периода м.09.2015 г. – м.02.2016 г. е извършвал международни превози на товари до Б., Х. и Л., което обстоятелство е видно от представените множество товарителници, пълномощно, извадки от дигитални карти и две удостоверения от 29.09.2015 г. и от 10.01.2016 г. (за ползвани от водача на МПС почивки и отпуски) по Регламент /ЕО/ №561/2016г., издадени от представляващият дружеството. Същевременно, отхвърлени са и от двете инстанции исканията на ищеца за назначаване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени задачи и за събиране на гласни доказателства за обстоятелства, касаещи сключването на договора и изпълнението на работата. При това положение е прието, че не се установява между страните да е сключен писмен трудов договор, респ. липсват доказателства, съдържащи волеизявленията на страните за обвързване с такъв договор и основните му елементи, както и данни за подадено от работодателя уведомление до НАП за регистрацията на договора. Посочено е, че изискването за писмена форма на трудовия договор е условие за валидността и доказването му, поради което твърдението на ищеца, че е подписал такъв договор, но екземпляр не му е предоставен от работодателя и при липса на доводи, че документът е изгубен или унищожен, обуславя недопустимост за събирането на други доказателства, в т.ч. и свидетелски показания. Доводите на работника, че за изследвания период той е полагал труд след подписването на такъв документ, но не е знаел, че преди фактическото започване на работата работодателят е длъжен да му предостави копие от трудовия договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ до НАП, са преценени за неоснователни. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 63 КТ действително урежда изпълнението на тези задължения от страна на работодателя, както и насрещното изискване за работника – да постъпи на работа в определен срок след получаване на копието от трудовия договор и уведомлението. Неспазването на тези законови изисквания обаче, съставлява нарушение на трудовото законодателство, за което е отговорен както работодателят, така и работникът. Изложени са мотиви, че в такава хипотеза съществуването на трудовото правоотношение би могло да бъде обявено по реда на чл.405а КТ – с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда, в което производство са допустими всички доказателствени средства. Посочено е още, че в случая, ако ищецът е допуснат на работа без трудов договор, той би следвало да сезира Инспекцията по труда за извършеното от ответното дружество нарушение, предвид правомощията на контролния орган да обяви съществуването на трудово правоотношение между страните. Данни работникът да е предприел такива действия по делото липсват. В заключение е направен извод, че при липсата на сключен писмен трудов договор, между страните не е възникнало трудово правоотношение, което обуславя неоснователността на претенцията по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.357, ал.1 КТ за установяване на съществуването му.
Съединеният иск по чл.215 КТ за заплащане на полагащите се на ищеца командировъчни суми във връзка с изпълняваната работа за периодите на командировка е отхвърлен по съображения, че при липсата на съществуващо трудово правоотношение, такова заплащане не се дължи.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че изведените в изложението на касатора и уточнени от настоящия съдебен състав правни въпроси по приложението на чл.62, ал.1 КТ са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция. По същите има създадена практика на ВКС (решение №943/22.02.2010 г. по гр.д.№4902/2008 г., II г.о., решение №467/31.01.2014 г. по гр.д.№2392/2013 г., IV г.о. и др.), поради което касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Аргументацията на касатора за противоречие на въззивното решение с Решение №7/19.06.2012 г. по к.д.№2/2012 г. на КС на РБ, в случая не е относима за фазата по селекция по жалбата, но оплакването е от значение и следва да бъде разгледано в производството по чл.290 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5269 от 20.11.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 764/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание (държавна такса за касационното производство не се дължи, съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.