2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 14.10.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 208/2019 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Денис Ер Груп“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 723 от 28.03.2018 г. по т. д. № 4786/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 877 от 09.05.2017 г. по т. д. № 3489/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение,VІ-17 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлена молбата на дружеството-касатор по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 2023 от 18.11.2016г. чрез присъждане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 06.06.2014 г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане на сумата 112 425.05 лв., представляваща присъдено на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане на главницата 270 316.80 лв. за периода от 12.06.2009 г. до 06.06.2014 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Според касатора, решаващият състав не е изпълнил задълженията си на инстанция по съществото на спора и не се е произнесъл по правилността на обжалваното пред него решение, като съобрази целия фактически и доказателствен материал, събран както от него, така и от първоинстанционния съд.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е поставен въпросът: „При бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение при решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, когато е нарушена императивна правна норма, както и когато решението е постановено при очевидна неправилност“. Според касатора, посоченият от него въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, а също и с казуалната практика на касационната инстанция – решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 1728/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 68 от 09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на І т. о., решение № 147 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1372/2012 г. на ІV г. о., 65 от 16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 1 от 20.05.2013 г. по т. д. № 921/2011 г. на І т. о.
Ответникът по касация – Столична община, [населено място] – не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е посочил, че дължимата от него проверка е ограничена от разпоредбата на чл. 269 ГПК и дадените по приложението й задължителни указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – че дължи служебно произнасяне по валидността и допустимостта на обжалвания акт, както и по приложението на императивни правни норми. По съображения, че първоинстанционният акт е постановен от законен съдебен състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правомощия на съда и като съобразен с твърденията на ищеца и търсената от него защита, същият е валиден и допустим. С оглед на това, че не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд на императивни правни норми, както и че предвид търговския характер на делото съдът не е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните, въззивният състав е счел, че следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност, което в случая се изчерпва с твърдението за нередовно връчване на препис от обжалваното решение по чл. 250 ГПК на дружеството-молител. Това оплакване обаче е преценено за неоснователно, тъй като от съдържащото по първоинстанционното дело съобщение (л. 187) се установява категорично, че препис от атакуваното решение е връчено надлежно на търговското дружество лично чрез неговия управител Ц. Н. П.. С оглед на това е направен извод за неоснователност на въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставеният от касатора въпрос не може да бъде преценен като обуславящ за изхода на конкретното дело поради обстоятелството, че в същия се съдържат твърдения на самата страна, които не съответстват на мотивите на акта и по-конкретно твърдението, че е „нарушена императивна правна норма“, което е напълно противоположно на приетото от въззивния съд.
От друга страна, дори да се счете за релевантен, по отношение на посочения въпрос не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постановеното от Софийски апелативен съд решение не е в противоречие с относимата към него задължителна практика на ВКС – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, а напротив изцяло в съответствие с нея. Съобразявайки задължителните указания в този тълкувателен акт, решаващият състав е извършил служебна преценка относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и се е произнесъл по неговата правилност с оглед изложеното във въззивната жалба единствено оплакване за нередовно връчване на препис от акта.
Що се отнася до представената от касатора казуална практика, същата е ирелевантна за поставения въпрос, доколкото касае материалноправните въпроси, свързани с присъждането на законна лихва (каквито не са обсъждани от въззивния съд), а не поставения в изложението процесуалноправен въпрос.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 723 от 28.03.2018 г. по т. д. № 4786/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: