5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
[населено място], 15.11.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1680 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси„ /Агенцията/ против решение № 533/ 08.03.2017 г. по т.д.№ 6214/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 29.09.2016 год. по т.д.№ 1675/2015 г. на Софийски градски съд ,в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма] против Агенцията обективно съединени искове, квалифицирани от въззивния съд с правно основание чл. 195 ал.1 вр. с чл.193 ал.1 ЗЗД – за сумата от 67 068 лева, с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 20 537,23 лева и с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – за сумата от 9 910,93 лева. Касаторът оспорва въззивното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване на доказателства по делото, респ. като необосновано – с оглед погрешно възприемане на установими от други доказателства по делото факти.Оспорва се приложимостта на чл.195 ал.1 вр. с чл.193 ал.1 ЗЗД за разрешаването на първия от исковете, с който ищецът , позовавайки се на разваляне на сключения с Агенцията договор за покупко-продажба на растително сурово масло за хранителни цели / борсова покупко- продажба от 18.03.2010 год. /, поради вина на Агенцията – продавач,състояща се в продажбата на некачествена / с предназначението за хранителни цени, с каквото е договорена / вещ , претендира връщане на заплатената продажна цена. Акцентира на обстоятелството, че съдът не е коментирал сключването на сделката по спесификация за качество от 2008 год., както и факта на неупражнено от купувача право да иска предаване на друго количество, качествено нерафинирано растително олио. Счита необсъден и довода си, основан на изричните клаузи от сключения договор – че се сключва след оглед / при който купувачът е могъл да установи качеството на стоката / и без право на рекламация. Страната счита неправилно възприети доказателства по делото – констативен протокол № 3190/04.12.2009 год. на ТД „ ДР „ София , както и неправилно съобразена материална доказателствена сила на частен документ – свидетелство за анализ от дружеството,съхраняващо растителното масло.Предвид това оспорва обосноваността на извода на съда, че още към 25.11.2009 год., респ. и към момента на сключената покупко-продажба – 18.03.2010 г. – качествата на продадената вещ са били влошени , респ. неправилността на отказа на въззивния съд да приложи последиците на уговореното в чл. 11.3 от спесификацията към договора, съответно чл. 6 и чл.4.2 от договора – относно преминаването на собствеността и риска от погиването на стоката / очевидно приравнен на риск от влошаване на качеството й / върху купувача , от момента на извършеното плащане на цената.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване / освен по иска, с посочено правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД , за сумата от 9 910,93 лева , на основание чл.280 ал.2 ГПК / съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Ищецът се позовава на сключен с Агенцията – ответник борсов договор за покупко-продажба на растително сурово олио, част от договореното количество от което – 50 т. , съхранявано в търговско дружество – трето за спора лице, твърди с несъответно на предназначението, с което е договорено и закупено, качество. Твърди, че предвид последното , е упражнил правото си да развали договора , като претендира връщане на заплатената цена от 67 068 лева,ведно с обезщетение за забава в издължаването й , в размер на 20 537,23 лева. Ответникът се защитава с довода, че продажбата е сключена след оглед, при договореност за неупражнимо право на рекламация за качество, като купувачът е бил в известност за качеството на купуваната стока, предвид предходно закупуване на част от същото олио, съхранявано от същото трето лице – [фирма], но към 2007 година. Предявява възражение за прихващане – сумата , формираща предоставената на купувача отстъпка, с оглед закупуването на цялото количество растително масло, само част от което е установена като некачествена.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на исковете, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява, купувачът да е бил в известност за недостатъка на продаваната стока към момента на сключването на договора , както и че недостатъкът е съществен, с оглед договореното предназначение на закупуваната вещ – за хранителни цели, независимо от установената от специализираната експертиза възможност да се използва за промишлени такива.Поради това и последици основани на чл.193 ал.2 ЗЗД в случая съдът не е счел за приложими. Съгласно чл.195 ал.1 ЗЗД купувачът е имал правото да развали договора,предвид този съществен недостатък на вещта , както и да получи обратно заплатената на продавача цена. Съдът се е обосновал с визираната в спесификацията характеристика на закупуваното растително сурово масло, като „хранително„, а ако страните са постигнали договореност за закупуването му с влошеното и предпоставящо различно, от това за хранителни цели, предназначение, то е следвало да се упомене в т.9 от спесификацията изрично , така както е сторено за друга част от закупуваната стока – т.15 , обозначена като „дънен остатък„. Възражението за прихващане е счетено за неоснователно, по изложените от първоинстанционния съд съображения, а мотиви по уважените от същия искове,с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД, не са изложени, при липса на доводи , относими към тях, във въззивната жалба.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1 / Приложими ли са за разрешаване на материалноправния спор разпоредбите на чл.195 ал.1 вр. с чл.193 ал.1 пр. второ ЗЗД , ако вещта не е предадена от продавача на купувача и договорът е прекратен и разгледал ли е съдът спорното материално право, прилагайки погрешна правна квалификация ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с реш.№ 406 по гр.д.№ 1585/2013 год. и реш.№ 161 по гр.д.№ 564 / 2012 г. на ІV г.о. , реш.№ 139 по гр.д.№ 6505/ 2007 г.. на І г.о. и реш.№ 71 по гр.д.№ 138 / 2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и с формално цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 2/ Преклудира ли се правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането, поради изтекъл давностен срок – с изтичане срока за отговор на исковата молба или възражението за погасяване по давност по чл. 197 ЗЗД / срокът тече от предаването на вещта / може да се направи за пръв път пред въззивна инстанция , предвид квалифициране на иска по чл.195 ал.1 вр. с чл. 193 ал.1 ЗЗД от последната ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от формулираните въпроси очевидно се основава на тезата на касатора, че независимо от установено от купувача лошо качество на закупената вещ , след сключването на договора, но още преди получаването й от купувача, последният няма право да се позове на същото , като основание за разваляне на договора – чл.195 ал.1 вр. с чл.193 ал.1 ЗЗД ,съответно да претендира връщане на цената – основанието на който иск е чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД / въпреки че съдът го е квалифицирал с правните норми, съдържащи основанието за самото разваляне /. Последното, обаче, както впрочем счита и касаторът, не се отразява на допустимостта на постановеното решение . Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий – такъв довод за неоснователност на иска ответникът не е противопоставил и съдът не се е произнасял по основателността му.При това във втората си част – дали съдът, прилагайки чл.195 вр. с чл.193 ЗЗД в такава хипотеза , е допуснал нарушение на материалния закон – не е правен , тъй като предпоставя отговор относно правилността на въззивното решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК и преценими в друга фаза на касационното производство – след допускането му. Дори да се приеме за покриващ общия селективен критерий, въпросът не е обоснован с допълнителен такъв . Сочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, са по въпроса за правните последици на погрешно приложена от съда правна квалификация, респ. задълженията и правомощията на въззивната инстанция в такава хипотеза, който няма нищо общо с отговор на въпроса,дали преди предаване на закупуваната,родово определена вещ, купувачът може да се позове на право, основано на чл.195 ал.1 вр. с чл. 193 ал.1 ЗЗД, предвид качеството й. Дори при отговор в подкрепа на тезата на ответника, би се касаело за неправилно приложение на материалния закон, а не за сгрешена от съда правна квалификация, доколкото същият се е произнесъл по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД – връщане на дадено по развален договор / какъвто е бил предявен / , но ограничавайки формалното му квалифициране с нормите, съдържащи основанието за развалянето на договора. Само този пропуск не обуславя сгрешена правна квалификация, а и грешка в същата би била от значение ако съдът е разгледал факти и обстоятелства, неотносими към действителната такава / на които не се е позовал ищеца / или пропуснал да разгледа релевантни към действителната правна квалификация факти и предпоставки / на които се е позовал ищеца /, каквото не се твърди от касатора, а и не се установява от настоящия състав.Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за обосноваване, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Вторият от формулираните въпроси / отделно от правната му нелогичност, при безспорния факт на непредаване на закупената стока от ответника на ищеца – чл.197 ал.2 ЗЗД – към момента на предявяване на иска / не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като възражение, основано на чл.197 ал.1 ЗЗД ответникът не е въвел в процеса, нито с въззивната си жалба и няма произнасяне на въззивния съд по такова. Още повече, че акцентът на въпроса е до кой момент продавачът може да въведе възражение, основано на чл.197 ал.1 ЗЗД, при променена едва от въззивна инстанцния правна квалификация.Както се посочи по-горе, въззивният съд не е променил правната квалификация, въз основа която е разгледал иска за връщане на даденото на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, макар да не я е посочил формално.Впрочем и тук остава необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК: не е посочена неясна, непълна или противоречива правна норма, обосновала решаващ извод на въззивното решение, в отговор на формулирания въпрос,тълкуването на която да е породило противоречива съдебна практика,нито са посочени предпоставки за преодоляване на, иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването на такава норма, явяваща се неправилна , поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 533/ 08.03.2017 г. по т.д.№ 6214/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: