1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
гр.София, 15.06.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1428 описа за 2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.12.2017г. по гр.д.№15032/2017г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.42 ЗЗД, чл.97 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС.
Жалбоподателите Б. А. М., В. А. Н. и Е. А. М., чрез процесуаялния си представител поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора. Поддържат също така, че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 01.11.2013г. по гр.д.№1273/2012г., ІІІ г.о. на ВКС е обезсилено въззивно решение и делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на исковете на предявеното основание.
При новото разглеждане на делото въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение в една част и го е обезсилил в друга е признал за установено по предявения от Т. М. срещу И. И., иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, че договор за покупко-продажба от 24.11.2006г., обективиран в нотариален акт № 169, том II, per. № 6014, дело № 347/2006г. по описа на нотариус Н., с който М. И., представлявана от пълномощник П. М. продава на И. И. следния свой собствен недвижим имот: А. № 88, находящ се в [населено място], с площ от 41,20 кв.м., заедно с избено помещение, заедно с 1,853 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН за 1/2 ид.ч. от имота предмет на договора, поради сключването му без представителна власт за продавача.
Със същото решение съдът е признал за установено, че по предявените от Т. М. , срещу А. М., В. Н., Б. А./ последните двама конституирани на основание чл.120 ГПК /отм./ като правоприемници на починалия ответник С. М., искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че Т. М. притежава право на собственост въз основа на законно наследствено правоприемство на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: А. № 88, находящ се в [населено място], заедно с избено помещение, заедно с 1, 853 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място.
Въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Т. М. срещу А. М. , С. М. /починала в хода на производството и заместена по реда на чл.120 от ГПК /отм./ от законните си наследници Н., Б. А./, искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата Т. М. притежава правото на собственост на останалата ? ид.ч. от гореописания имот.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Т. М. срещу И. И. иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата Т. М. е собственик на останалата 1/2 ид.ч. от гореописания имот, както и за осъждане на ответника да предаде владението на същия.
Установено е по делото, че ищцата Т. М. е наследник на майка си М. И., починала на 22.06.2007г. в [населено място]. Прието е въз основа на данните в представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.02.1991г., че М. И. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент в [населено място]. Констатирано е, че с пълномощно от 21.11.2006г., оформено с нотариална заверка на подпис, peг. № 5575/2006г. на нотариус Н. от 21.11.2006г., че М. И. е упълномощила П. М. да извършва от нейно име действия на разпореждане със собствения й недвижим имот, като въз основа на същото последният е сключил с И. А. договор за покупко-продажба на описания имот, обективиран в нотариален акт № 169, том II, peг. № 6014, дело № 347/24.11.2006г.
Установено е, че приобретателят И. А. от своя страна е извършил впоследствие разпоредителна сделка с придобития от него недвижим имот, като с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 7, том III, peг. № 6371, дело № 381/12.12.2006г., е продал същия на А. М., по време на брака му със С. Б.. Констатирано е, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 25, том I, per. № 2155, дело № 20/09.02.2007г., А. М. и съпругата му С. Б. са продали на Е. А. същия недвижим имот.
Прието е от представено по делото копие от решение от 14.06.2007г., постановено по гр.д. № 1065/2006г. по описа на ГС София, че съдът по искане на Т. М. е поставил М. И. под пълно запрещение, като впоследствие с решение от 01.10.2007г. по същото дело, решението от 14.06.2007г. е обезсилено поради настъпилата в хода на производството по делото смърт на лицето, чието запрещение се иска. От приложеното по делото удостоверение за наследници № 000291/27.06.2007г. е констатирано, че М. И. е оставила наследници по закон – П. М. /син/ и ищцата Т. М. /дъщеря/.
Преценявйки събраните по делото доказателства съдът е приел, че упълномощителната сделка от 21.11.2006 г., обективирана в пълномощно рег. № 5575 от 2006г. на нотариус Н., рег. № 142, с което М. И. е упълномощила П. М. да извършва от нейно име действия на разпореждане с процесния недвижим имот (продажба, замяна, дарение и други), е недействителна – унищожаема по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като при извършването й упълномощителката била дееспособна, но е страдала от заболяване, заради което не е могла да разбира и ръководи действията си и да следи за интересите си.
Приел е също така, че поради порочността на упълномощителната сделка договорът за продажба е недействителен, като извършен без представителна власт и при невъзможност да бъде потвърден от лицето- продавач, поради настъпилата му смърт. Изложени са съображения за това, че ищцата е наследник на 1/2 ид.ч. от имуществото на наследодателката си в качеството си на наследник по закон и следователно е легитимирана да предяви иск за установяване недействителността на договора само до размера на наследствената си част и за останалата 1/2 ид.ч. от имота, предмет на договора, искът за обявяване недействителността на същия по чл.42, ал.2 от ЗЗД се явява недопустим, поради което въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в тази му част.
С оглед на това съдът е приел, че и предявените от ищцата искове за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на ответниците А. М., В. А., Б. А. /последните двама конституирани на основание чл.120 от ГПК /отм./ в качеството си на правоприемници на починалата в хода на производството ответница С. Б./ и Е. А. се явяват основателни до размера на притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от собствеността на процесния имот и ги е уважил за тази част, като ги е отхвърлил за другата 1/2идеална част от имота, предмет на атакуваните сделки.
Съдът е приел, че предявеният срещу И. И. иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен и го е отхвърлил, тъй като по делото не са събрани доказателства същият да се намира във владение на процесния апартамент.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди заключение на вещо лице психиатър, което няма лични възприятия, за възможността съдът да напави преценка за здравословното-психически състояние на страна по сделка, ако същите не са били предмет на оценка от вещо лице и за задължението на съда да извърши съвкупна преценка на всички доказателства. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, както и че решението е постановено при очевидна неправилност-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът е постановил решението си без да е обсъдил всички доказателства и без да е оценил всички доказателствени средства.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси и на сочените от тях основания. В тайната практика на ВКС се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /чл. 202 ГПК/ против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и други доказателства. В случая експертизата е изготвена при ползване на посочения в чл.197 ГПК доказателствен материал – медицинската документация на починалата при личния й лекар, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и е ценена от въззивния съд заедно с останалите доказателства по делото – чл.202 ГПК. В практиката, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 15.07.2016г. по гр.д.№4451/2015г., І г.о. на ВКС се приема, че въззивното решение е неправилно, тогава когато въззивният съд е възприел релевантния факт според заключението на експертизата, но заключението е необосновано или се опровергава от останалите събрани доказателства, какъвто не е конкретния случай.
В съответствие с практиката на ВКС, преценявайки доказателства в тяхната съвкупност, съдът е приел, че неспособността да се разбират и ръководят действията е основание за унищожение на овластителната сделка и това прави извършената от пълномощника последваща двустранна сделка недействителна, като сключена без представителна власт / в този смисъл даденото разрешение в т.2 ТР №5/2014г. ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав намира, че не е налице и основанието визирано в чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Преценката за наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на решението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице. Твърдението на жалбоподателите, че при разрешаване на спора съществено са нарушение съдопроизводствените правила е необосновано, тъй като въззивният съд при повторното разглеждане на спора по същество, при спазване разпоредбата на чл.294 ГПК, е постановил решението си като се е съобразил с указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени му от Върховният касационен съд при предишното разглеждане на спора от тази инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 20.12.2017г. по гр.д.№15032/2017г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: