1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д. № 2164 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 39 от 07.02.2019 г. по в. гр. д. № 386/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение № 571/16.07.2018 г. по гр. д. № 2332/2011 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която е извършено разпределение по реда на чл.353 ГПК на допуснатите до делба имоти в [населено място], [община], местн.“К.“, кв. 10, като в общ дял на съделителите Р. И. С., Н. Д. Р. и Г. Д. Н. е разпределен проектен УПИ ………-……; в дял на В. С. И. е разпределен проектен УПИ ………-…..; в общ дял на Т. Г. А. и Й. Г. Д. – проектен УПИ …-… и в дял на П. С. М. – проектен УПИ …-…..
Въззивният съд е приел, че съделителите са наследници от различни колена на общата наследодателка П. И. Т., починала на 05.01.1978 г. и на нейния съпруг Н. С. Т., починал на 13.01.1983 г. Допуснатите до делба имоти могат да се обособят в четири дяла. В случая делбата следва да се извърши по колена, за да се обезпечат реални дялове на всички съделители. Прието е за неоснователно възражението на въззивника Й. Г. Д., че неговата сестра Т. Г. А. не следва да участва в разпределението, тъй като се е отказала от наследството на майка им Ц. Д.. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение, с което делбата е допусната при участието на Т. А.. Извършеният от нея отказ от наследство е вписан в особената книга на съда на 20.03.2018 г., във втората фаза на делбата. Преди този отказ Т. А. е приела наследството, поради което отказът е недействителен. Затова тази съделителка следва да участва в делбата, като получи общ дял с въззивника Й. Д.. Прието е за неоснователно и възражението, че съделителят В. И. не следва да получи самостоятелен дял, тъй като при реституцията на имота неговият наследодател не е възстановил получената при отчуждаването сума. Прието е, че този спор е следвало да се развие в първата фаза на делбеното производство.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Й. Г. Д..
Жалбоподателят оспорва извода на съда, че отказът от наследство на Т. А. е нищожен, тъй като преди това тя е предприела действия по приемане на наследството. Изложен е довод, че ангажирането на адвокат за участие на Т. А. в делбеното производство не може да се тълкува като акт на мълчаливо приемане на наследството на Ц. Д.. Неправилно съдът отказал да уважи и възражението срещу участието на В. И. в делбата. Посоченото лице нямало собственически права върху процесния имот, тъй като при реституцията на имота не е възстановило полученото обезщетение във връзка с предходното му отчуждаване за държавни нужди.
Жалбоподателят освен това счита, че сторените от него разноски във връзка с делбеното производство надхвърлят посочената от съда сума от 1124,30 лв., поради което следва да му бъде присъдена действителната сума от 3800 лв., както и разноските за касационната инстанция.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за отказа от наследство, действието му и приложението му в практиката; за присъждане на разноските по делата и за необходимостта от връщане на полученото обезщетение при възстановяване на собствеността върху имот, отчужден по благоустройствен закон.
Жалбоподателят се позовава на практика на ВКС само във връзка с първия въпрос – за отказа от наследство. Сочи решение № 53-II от 05.04.1979 г. по гр. д. № 113/1978 г. на ВС, I-во г.о. и решение № 1245/18.11.1985 г. по гр. д. № 562/1985 г. на ВС, I-во г.о. По другите два въпроса се позовава на константна практика на ВКС, която не сочи. Позовава се и на противоречие между отменителното решение на ВКС по настоящото дело, постановено в първата фаза на делбата, и постановените впоследствие решения на районния и окръжния съд, които не спазили дадените от ВКС указания.
Ответниците в производството Р. И. С., Н. Д. Р., Г. Д. Н., В. С. И., Т. Г. А. и П. С. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за делба, което не е изключено от касационен контрол с разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът за отказа от наследство е твърде общо поставен от жалбоподателя. С оглед конкретните обстоятелства по настоящото дело и във връзка с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът следва да бъде уточнен по следния начин – следва ли да бъде зачетен направен във втората фаза на делбата отказ от наследство по чл.52 ЗН, ако отказалият се от наследството е участвал в първата фаза на делбата чрез ангажиран от него адвокат. Посочените от жалбоподателя решения на ВС не разглеждат този въпрос, поради което не сочат на противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 53-II от 05.04.1979 г. по гр. д. № 113/1978 г. на ВС, I-во г.о. се занимава само с въпроса дали отказалият се от наследство отговаря за задълженията на наследодателя по глава III ЗСГ. Другото решение № 1245/18.11.1985 г. по гр. д. № 562/1985 г. на ВС, I-во г.о., приема, че отказът от наследство, извършен от всички деца на наследодателя, не уголемява направо частта на преживялата съпруга. Тази практика на ВС е напълно неотносима към спора по настоящото дело. Обратно, изводът на въззивния съд за нищожност на направения от Т. А. отказ от наследство съответства на практиката на ВКС, според която отказът от наследство е недействителен, ако преди това наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това – решение № 108 от 14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2015 г., I г. о.; решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о. В настоящия случай Т. А. е конституирана като ищец в делбеното производство на основание чл.227 ГПК, след смъртта на нейната майка и първоначална ищца Ц. Д.. Това е станало въз основа на молба от 03.11.2011г. с приложено към нея пълномощно от Т. А. в полза на адвокат А., който е представлявал своята доверителка до приключване на делото в първата фаза на делбата с решение от 07.02.2013 г. на Кюстендилския районен съд. Т. А. е подала чрез своя адвокат въззивна жалба срещу това решение, а след това и касационна жалба и едва след допускане на делбата е направила отказ от наследство. При тези данни въззивният съд, в пълно съответствие с цитираната по-горе практика на ВКС съдът, е приел, че направеният от нея отказ от наследство през 2018 г. е недействителен.
Другият въпрос, свързан с участието на В. И. в делбата, е неотносим към втората фаза на делбеното производство, затова той не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационно обжалване. Проверката дали посоченото лице е с възстановена собственост по ЗВСВНОИ, при наличие на отказ да възстанови получената сума срещу отчуждения имот, е следвало да се извърши в първата фаза на делбата, а не във втората.
Решението на ВКС по първата фаза на делбата, постановено по настоящото дело – решение № 26 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 5318/2014 г. на II-ро г.о. също не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като то касае първата фаза на делбата и не разкрива противоречие с въззивното решение, постановено по втората фаза, тъй като имат различен предмет. Дори въззивният съд да не се е съобразил с това решение при връщане на делото за ново разглеждане, това не е противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а евентуално би могло да доведе до неправилност на въззивното решение. Тази евентуална неправилност обаче не може да бъде предмет на разглеждане във втората фаза на делбата.
И на последно място – жалбоподателят развива оплаквания срещу въззивното решение в частта за разноските. Счита, че до приключване на делото във въззивната инстанция тези разноски възлизат на 3800 лв., а не 1124 лв., колкото е приел въззивният съд. Не бил съобразен представеният списък по чл.80 ГПК. Иска се промяна на въззивното решение в тази част и присъждане на разноски в по-високия размер, сочен от жалбоподателя.
Настоящият състав приема, че в тази част касационната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, която следва да бъде разгледана от въззивния съд по този ред.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на жалбоподателя не се дължат разноски за производството пред ВКС, а ответниците не са направили искания за присъждане на разноски.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 07.02.2019 г. по в. гр. д. № 386/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 571/16.07.2018 г. по гр. д. № 2332/2011 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която е извършено разпределение по реда на чл.353 ГПК на допуснатите до делба имоти.
ИЗПРАЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за произнасяне в производство по чл.248 ГПК по съдържащите се в касационната жалба оплаквания срещу размера на присъдените разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: