О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
Гр.София, 18.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 37/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД П. срещу Решение № 231/24 юли 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 209/2017 г., с което е потвърдено решение № 54/30.01.2017 г. на Пловдивския ОС по т.д.№ 837/2013 г. по описа на същия съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените в обективно съединение искове на касатора срещу „МБАЛ Пловдив“ АД [населено място] за сумата 148 045, 97 лв., представляваща неплатена цена на услуги по договор за доставка, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 15.04.2010 г. – 18.11.2010 г. за обект на [улица] [населено място], както и за сумата 35 468,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2011 г. – 31.10.2013 г. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете.
Ответникът по касация изразява становище в срока за отговор на жалбата, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския АС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответната болница се захранва с питейна вода от три водомерни възела с изградена за всеки от тях отделна водомерна шахта, като процесният водомер се намира в източната шахта, находяща се в зелената площ на болницата срещу източния вход на вътрешния й двор. Същият е бил технически неизправен и не му е поставена метрологична пломба, не са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършена подмяна или ремонт на съоръжението и неговата техническа изправност, констатирана при метрологична проверка, а на експертите не са представени писмени документи за извършени ремонти на възвратните клапи при водомерните възли, липсват документи за проверка на изправността на спирателните кранове. При неправилно работещ водомер и технически неизправна възвратна клапа водата се връща обратно през водомера и минава през другия водомер, през който отново се отчита и по тоя начин става двойно отчитане на доставеното количество вода. Данните в карнета, отразени от служители на ищеца, както и кореспонденцията между страните потвърждават изводите на вещите лица, че процесният водомер не отчита правилно доставеното количество вода. Само за 4 дни от процесния период отчетеното количество е 1561 куб.м.вода при средномесечен разход на вода за цялата болница между 8000 и 9000 куб.м. чрез заключението на тройна СТЕ се установява, че не са работили както възвратната клапа, така и спирателните кранове. При включване на друг обект във водопреносната мрежа – спортна зала – е причинена авария, при която спирателните кранове са затворени, но независимо от това водата е бликала свободно с голям дебит и под силно водно налягане, шахтата не е било обезопасена срещу появата на течове, не е затворена със заключващ се капак, арматурите са силно корозирали. В източната шахта на дъното е имало натрупани инертни материали и водата в нея е достигала до долното ниво на фланеца на водомера. Операторът повече от 3 години не е отчитал потребеното количество вода и през този период не е проверявал техническата изправност на водомера, а същият има задължението да поддържа изградената водопреносна система, включително и водомерните възли на водопроводните отклонения в изправност съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г., според която водопроводните отклонения с водомерите и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационни системи и се изграждат и поддържат от операторите.
За да потвърди отхвърлянето на исковете, въззивният съд е приел, че поради техническа неизправност на процесния водомер са отчетени показния, които не съответстват на реалното потребление. Извършването на услугите е останало недоказано, поради което ответникът не дължи цената им.
С оглед съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са обусловили изхода на делото и на са обсъждани от въззивния съд. Въпросите по т.1 – относно доказателствената сила на фактурата, която е едностранно съставена от оператора и относно собствеността и стопанисването на техническите средства за измерване на потребената вода са обсъждани в първоинстанционния акт. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, Пловдивския окръжен съд, че едностранно подписаната фактура от 19.11.2010 г., неосчетоводена при ответната страна и невключена в дневника за покупките, за която ответното дружество не е ползвало данъчен кредит, не доказва извършването на фактурираните услуги и количеството на потребената вода. Въззивнията жалба не съдържа доводи срещу така формирания извод.
Не покрива общия критерий по т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и въпросът на касатора „Следва ли да търпи вреди ВиК оператор при неправомерно поведение и неизпълнение от страна на потребител на нормативно определени задължения, което води до невъзможност за отчитане показанията на средствата за измерване“. Въпросът е некоректно зададен. Ищецът не е въвел твърдения за виновно повреждане на уредите за измерване или осуетяване на достъпа му до тях от служители на ответното дружество нито в исковата молба, нито в хода на производството. Претенциите са предявени на договорно основание, а не за вреди. Решенията съдържат констатации за виновно неизпълнение на нормативно установени задължения на оператора-ищец, релевирано с отговора на исковата молба, а не на ответника-потребител.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания. Независимо от горното основанието по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено, касаторът не развива съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива нормативна уредба.
Представените от касатора съдебни актове не установяват наличие на противоречиви изводи на съдилищата по въпросите, посочени от него като значими за възприетия краен резултат.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 231/24.07.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 209/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД П. да заплати на „УМБАЛ ПЛОВДИВ“ АД [населено място] сумата 4500 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: