О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 02.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2243/2013 година
Производство по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Х. С., [населено място] срещу определение № 11674 от 16.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 5934/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба, подадена срещу определение от 26.10.2011 г. по гр. д. № 5755/2011 г. на Софийски районен съд, I ГО, 35 състав, в частта, в която е отхвърлено искането за конституиране на трето лице помагач в процеса.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалния закон, а допустимостта на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация не заявяват становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определението по чл. 220 ГПК не попада в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК. Третото лице – помагач не е главна страна в процеса и искова претенция от него или срещу него може всякога да бъде предявена самостоятелно в отделно производство. Следователно това определение няма преграждащ развитието на исковия процес характер, както изрично е постановено и в т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1/2001 г., запазило задължителния си за съдилищата характер и при сега действащия ГПК, поради аналогичната уредба на института с тази по отменения ГПК( чл. 174 и чл. 176 ГПК).
Освен това с обжалваното определение не се дава и разрешение по съществото на други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по искане за привличане на трето лице – помагач не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес.
Следователно определенията, с които се отказва конституирането на трето лице помагач, подлежат на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан редът за обжалване.
По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, но не прегражда по-нататъшното развитие на делото и има окончателен характер.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. Х. С., [населено място] против определение № 11674 от 16.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 5934/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: