О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 25.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1642/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез Д. М.-прокурор към Апелативна прокуратура-Велико Т. против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 317/29.11.2013 г., постановено по гр. д. № 388/2013 г.
Обжалвано е въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 122/5.06.2013 г., постановено по гр. д. № 137/2013 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на О. Й. Д. от [населено място] сумата, представляваща разликата над 7 000 лв. до 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 13.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска за неимуществени вреди, предявен от О. Й. Д. срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 7 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законната лихва от 13.06.2012 г. до окончателното изплащане, а в частта на разноските решението е изменено, като сумата е намалена от 666 лв. на 630 лв. Потвърдено е решението в останалата част.
С допълнение към касационната жалба касаторът е уточнил, че обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на ОС-Ловеч в осъдителната му част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетение в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва, съответно и присъдените разноски в размер на 630 лв. за първата и 530 лв. за въззивната инстанция.
С изложение по допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е формулирал следния въпрос: Налице ли са предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от правозащитни органи, респ. на Прокуратурата на РБ, дължи ли се на ищеца обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди и в какъв размер. Счита се, че посоченият въпрос е от значение за изхода на делото и е решен в противоречие с ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК. Поставен е и процесуалноправен въпрос относно определянето от съда на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и претендираните неимуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и причинно-следствената връзка да е мотивирана, като счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди несъответства на трайната съдебна практика – ППлВС № 4/68 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, Р. № 62/27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 96/31.05.2013 г. по гр. д. № 792/2012 г., ІV г. о. Приложени са посочените съдебни актове.
Ответникът О. Й. Д. е подал насрещна касационна жалба, чрез процесуален представител адвокат Д. Д. Н., в отхвърлената част на предявения иск за разликата от 7 000 лв. до пълния размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва и съответно в частта за разноските.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран правен въпрос, както следва: Как следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита въззивното решение за явно несправедливо и неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 52 ЗЗД и т. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г., както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, копия от които са приложени.
За ответника по касация О. Й. Д. е подаден писмен отговор на жалбата на ответника, чрез процесуален представител адвокат Д. Д. Н..Жалбата е оспорена като неоснователна.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбите и на двете страни.
Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят постановеното от въззивната инстанция решение като краен резултат по делото и в този смисъл е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК с изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посочените от страните правни въпроси, обаче, не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице специалното основание за допускане на обжалване пред ВКС по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доказателствата, въз основа на които приема едни от тях за установени, а други за неосъществили се, доводите на страните, които имат значение за формиране на решаващата воля на съда. Всички посочени изисквания са изпълнени от въззивния съд. Даденото разрешение по поставените от касаторите правни въпроси не е в противоречие със задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ се определя съобразно всички обстоятелства на всеки конкретен случай, които в крайна сметка обуславят и определянето на справедлив размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тази връзка се съобразяват предметът на наказателното производство, общата му продължителност, вида и характера на упражнената процесуална принуда, отражението върху ищеца във физическо и духовно отношение, както и всички други обстоятелства, които имат значение за репариране на претърпените вреди –чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД, съгласно които съдебните състави определят размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост, но при съобразяване на конкретните факти и обстоятелства, така както са установени по делото от събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай.
В този смисъл приложените съдебни решения на състави при Върховния касационен съд, постановени на същото основание, не са определящи, тъй като са постановени при различни фактически обстоятелства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия № 317/29.11.2013 г., постановено по гр. д. № 388/2013 г. по касационна жалба на ответника Прокуратура на Република България и насрещна касационна жалба на ищеца О. Й. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: