4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
С. 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 390/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1825 от 28.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 1403/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Определение № 2138 от 9.ХІІ.2011 г. по т.д.№939/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което не е допуснато обезпечение на бъдещ иск и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 1 538 123.80 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на молителя за извършено строителство в имот УПИ ХІХ от кв.2 по ПУП [населено място] – източна индустриална зона, подробно описан в нот.акт № 186, рег.№ 7468, том ІV, н.д.№ 786/2006 г. на нотариус рег.№ 470, чрез възбрана върху описания недвижим имот до размер на 1 538 123.80 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят подробно сочи допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че по въпроса: може ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск, който не е индивидуализиран, има установена практика на ВКС – Опр.№469/ 30.ХІІ.2008 г. по ч.гр.д.№ 2188/2008 г., V гр.о. и Опр.№514/10.ХІ.2008 г. по гр.д.№1854/ 2008 г. на ВКС І гр.о., поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, по въпроса: може ли да се приеме за вероятно основателен и подкрепен с убедителни доказателства иск по чл. 59 ЗЗД, при липса на връзка между обедняването и обогатяването, по който въззивното определение противоречи на съдебната практика: ППлВС №1/2.V1979 г. по гр.д.№ 1/1979 г. и Р.№4/6.ІV.2009 г. по т.д. №35/2007г. на РзОС – основание за допускане на касационно обжалва не по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, евентуално по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса: може ли да се приеме за вероятно основателен и подкрепен с убедителни писмени доказателства иск по чл. 59 ЗЗД, при твърдения за съществуване на правно основание за обогатяване, няма съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че по въпроса: допустимо ли е по частна жалба срещу отказ да се допусне обезпечение, да се представят нови доказателства и прило – жима ли е по аналогия разпоредбата на чл. 266 ГПК, определението противоречи на Опр.№253/17.ІХ.2008 г. по ч.гр.д.№ 508/2008 г. на ВтАС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят сочи, че по въпроса: може ли в обезпечителното производство въззивният съд да вземе предвид доказателства, представени след изтичане на срока за обжалване по чл. 396 ГПК, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, евентуално – по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и по въпроса: правилно ли е въззивният съд да допусне обезпечение при липса на обоснованост по отношение на размера на бъдещия иск и наличието на обезпечителна нужда, жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с оглед Р.№69/8.ІІ.2011 г. по гр.д.№44/ 2010 г. на ВКС, евентуално – по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмени Отговори, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е допуснато от въззивния съд обезпечение на бъдещ иск до размер на сумата 1 538 123.80 лв., с налагане на възбрана върху недвижим имот, като е отменено първоинстанционното определение, с което обезпечението е отказано, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 1 538 123.80 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на молителя за извършено строителство в описания имот, чрез възбрана върху недвижим имот до размер на 1 538 123.80 лв. Като е обсъдил представените доказателства и доводите на молителя, съдът подробно е изложил, че са налице предпоставките на чл. 391 ал. 1 ГПК, като твърденията на молителя се подкрепят от представените писмени доказателства, което сочи на допустимост на бъдещия иск по чл. 59 ЗЗД, на вероятната му основателност до размер на сумата 1 538 123.80 лв., изложил е съображения за доказана от молителя обезпечителна нужда, и съображения, че е налице съответствие между обезпечителната нужда и исканата обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, като е направил и преценката, че не са налице предпоставките за определяне на гаранция.
Искането за допускане на касационно обжалване по изложените от жалбоподателя правни въпроси, е неоснователно. Въззивното определението е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика за допускане на обезпечение на бъдещ иск, която е в смисъл, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска, са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – ищецът да има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен – подкрепен с писмени доказателства) и да е налице интерес от обезпечаване (обезпечителна нужда). Като се е произнесъл по въпросите от значение за допускането на обезпечение на бъдещ иск, въззивният съд е постановил определението си в съответствие със съдебната практика. Изложените от жалбоподателя въпроси: дали бъдещият иск по чл. 59 ЗЗД е вероятно основателен, подкрепен ли е с доказателства и дали е налице обезпечителна нужда, са въпроси, конкретни по делото, изходът на които е обусловен от данните по отделното дело, затова по тези въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 1 ГПК – в зависимост от данните по конкретното дело, отговорът на тези въпроси е различен. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпросите за условията, при които се допуска обезпечение на бъдещ иск, е създадена съдебна практика.
По въпроса: допустимо ли е по частна жалба срещу отказ да се допусне обезпечение на бъдещ иск, да се представят нови доказателства и приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл. 266 ГПК, жалбоподателят не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – соченото Опр.№253/17.ІХ.2008 г. по ч.гр.д.№ 508/2008 г. на ВтАС не е влязло в законна сила, а предвид създадена по въпроса съдебна практика, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса: може ли в обезпечителното производство въззивният съд да вземе предвид доказателства, представени след изтичане на срока за обжалване по чл. 396 ГПК, жалбоподателят не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, нито излага съображения в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1825 от 28.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 1403/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: