О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 27.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2350 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К., чрез процесуален представител адв.Д.-М., и обща касационна жалба на Т. С. А., А. С. А., С. П. П. и П. Т. В., всички чрез процесуален представител адв.А., срещу решение от 30.07.2015г., постановено по в.гр.д.№900/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е обезсилено решение от 13.04.2010г., постановено по гр.дело № 735/2005г. на Софийски градски съд в частта, с която са унищожени упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег.№858/22.03.2001г. по описа на нотариус с рег.№303 и разпоредителна сделка, обективирана в нот.акт № 935, дело №32 от 30.03.2001г. на нотариус с рег.№303 представляваща договор за покупко-продажба на недвижим имот по искове, предявени от Г. Г. Н. против П. И. Н., А. Т. А. /починала в хода на процеса и заменена от наследниците си Т. С. А., А. С. А. и Г. С. А./, Надежда Т. П. /починала в хода на процеса и заменена от наследника си Савина П. П./, П. Т. В. и С Г. К. и е прекратено производството по делото по отношение на тези ответници и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са унищожени упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег.№858/22.03.2001г. по описа на нотариус с рег.№303 и разпоредителна сделка, обективирана в нот.акт № 935, дело №32 от 30.03.2001г. на нотариус с рег.№303 представляваща договор за покупко-продажба на недвижим имот, по иск, предявен от Г. Г. Н. против Й. И. Й. за 20/ 24 идеални части от собствеността върху имота, предмет на сделките и е прекратено производството по делото в тази му част като недопустимо.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Г. С. А., чрез особен представител адв.К., взема становище за основателност на жалбите.
Постъпила е насрещна касационна жалба от А. И. Й., чрез процесуален представител адв.Г., срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на въззивното решение в частта, с която са унищожени упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег.№858/22.03.2001г. с рег.№308 и разпоредителна сделка, обективирана в нот.акт № 935,дело №32 от 30.03.2001г. на нотариус с рег.№303 представляващ договор за покупко-продажба за 4/24 идеални части от правото на собственост върху имота, предмет на сделките и е постановено ново по иска, предявен от Г. Г. Н. против Й. И. Й. и А. И. Й. за унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 ЗЗД и за обявяване недествителността на разпоредителната сделка на основание чл.42, ал.2 ЗЗД до размера на 4/ 24 идеални части от правото на собственост върху имота.
Касаторът Й. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Г. С. А., чрез особен представител адв.К., взема становище за неоснователност на насрещната жалба.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, респ. по чл.287, ал.2 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са унищожени упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег.№858/22.03.2001г. по описа на нотариус с рег.№303, с което С. Й. Т. упълномощил Л. П. К. да продаде от негово име и за негова сметка, при цена, каквато договори на племенника си Й. И. Й. собствения му апартамент, находящ се с в [населено място] и разпоредителна сделка, обективирана в нот.акт № 935, дело №32 от 30.03.2001г. на нотариус с рег.№303 представляваща договор за покупко-продажба на недвижимия имот по искове, предявени от Г. Г. Н. против П. И. Н., А. Т. А. /починала в хода на процеса и заменена от наследниците си Т. С. А., А. С. А. и Г. С. А./, Надежда Т. П. /починала в хода на процеса и заменена от наследника си Савина П. П./, П. Т. В. и С Г. К. и е прекратено производството по делото по отношение на тези ответници и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са унищожени упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег.№858/22.03.2001г. по описа на нотариус с рег.№303 и разпоредителна сделка, обективирана в нот.акт № 935, дело №32 от 30.03.2001г. на нотариус с рег.№303, по иск, предявен от Г. Г. Н. против Й. И. Й. за 20/ 24 идеални части от собствеността върху имота, предмет на сделките и е прекратено производството по делото в тази му част като недопустимо.
Въззивният съд е приел, че процесуалноправно легитимиран да отговаря по иска е само ответникът Й. Й. / и конституираната пред въззивната инстанция негова съпруга/, а останалите лица, посочени като ответници нямат такава легитимация, с оглед твърденията в исковата молба на Г. Н., че приобретател на имота и страна по атакуваната сделка е само посоченото лице, а по отношение на останалите не е обоснован интерес от водене на такъв иск, нито пък е направено искане, насочено против тях. Поради тава е прието, че първоинстанционното решение се явява недопустимо в частта му, с която исковете са уважени против ответниците П. И. Н., А. Т. А. /починала в хода на процеса и заменена от наследниците си Т. С. А., А. С. А. и Г. С. А./, Надежда Т. П. /починала в хода на процеса и заменена от наследника си Савина П. П./, П. Т. В. и С. Г. К. и решението е обезсилено по отношение на тези лица.
Прието е, че решението е недопустимо и в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете над притежаваната от ищеца идеална част от наследството. Всеки има право да предявява искове за защита на собствените си права, освен в случаите изрично посочени в закона. Ищецът Г. Н. е наследник на 4/24 идеални части от имуществото на наследодателя С. Й. Т. и има интерес да иска обявяване за недействителни на атакуваните сделките именно до размера на тези идеални части.
Въззивният съд е приел, че към момента на подписване на пълномощно с рег.№ 858 от 22.03.2001г. С. Й. Т. не е могъл да разбира значението на постъпките си и да ръководи действията си, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата. Прието, че от правно страна е налице хипотезата на чл.31,ал.1 от ЗЗД. Установено е, че упълномощителната сделка е извършена в момент, в който упълномощителят е бил дееспособен,но не е можел да разбира и да ръководи действията си. Изпълнено е и особеното изискване на чл.31ал.2 от ЗЗД, а именно – преди смъртта на лицето, същото е било поставено под пълно запрещение с влязло в сила решение, поставено по гр.д.№ 15/2001г. Прието е, че процесната упълномощителна сделка следва да бъде унищожена за идеалните части, съответстващи на наследствените права на ищеца, какъвто резултат е постановил и първоинстанционният съд, но че въпреки това решението ще следва да бъде отменено, тъй като съгласно т.17 от ТР №1/2001г.,пост. по тълкувателно дело №1/2000г. на ОСГК, която намира приложение към настоящото производство, при постановяване на първоинстанционното решение, без участието на страна по делото, е налице порок обосноваващ неговата неправилност. Поради това е постановено ново такова, с което искът е уважен по отношение и на двамата съпрузи.
По отношение на сделката, осъществена чрез унищоженото пълномощно е прието, че за частта, за която ищецът е легитимиран да води настоящият процес сделката следва да бъде обявена за недействителна на основание чл.42,ал.2 ЗЗД за тази част от имота, за която производството по делото е допустимо. Прието е, че е налице сключен договор без надлежно учредена представителна власт и с оглед на смъртта на сме изправени пред сделка, която е недействителна спрямо мнимо представлявания, поради което не произвежда правно действие спрямо него.
Касоторите Стана Г. К., Т. С. А., А. С. А., С. П. П. и П. Т. В. в изложения за допускане на касационно обжалване сочат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните въпроси: „в какво качесто следва да се конституират сънаследниците по иск за прогласяване на надействителност, респ. унищожаване на упълномощителна и разпоредителна сделка за прехвърляне на наследствен имот, който иск е заведен с иковата молба за делба на наследството, но е отделен в самостоятелно производство, при положение, че сънаследниците попддържат иска, но са били конституирани като ответници в производството за делба; ”как се определя процесуалната легитимация на страните и как се определя кой следва да се конституира като ищец и кой като ответник в процеса”; ”как следва да процедира съдът ако исковата молба не е подписана от дадена страна, но тя е призована, яви се по делото и заяви, че подкрепя иска”; ”длъжен ли е съдът да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, в това число надлежната процесуална легитимация на страните”; ”може ли наследник да иска прогласяване на действителност, респ. унищожаване на цялата упълномощителна и разпоредителна сделка за прехвърляне на имот или е оправомощен само до размера на притежаваната от него идеална част”.
Касаторите считат, че по първия въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторите само са посочили разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не са посочили и не са аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика /изразена във влязъл в сила съдебен акт/, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, и в съответствие с която е постановено въззивното решение.
Касаторите считат, че по втория от поставените въпроси е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК – противоречие с решение №185/2012г. на ВКС, ТК, с което е прието, че кой се сочи от ищеца като страна по делото съдът следва да извлече не от буквалния текст на исковата молба, а преди всичко от правоотношението, предмет на иска /от положението, в кото стоят страните спрямо спорното право/ и решение №234/2012г. на ВКС, ТК в този смисъл. Соченото основание в случая не е налице, поради това, че процесуалната предпоставка за допустимост на предявеният от ищеца иск с правно основание чл.31 ЗЗД, изрично предвидена в текста на чл.32, ал.1 ЗЗД, е наличието на интерес от унищожаемостта за страната, която иска това. Такъв правен интерес има страната и нейните наследници, като последните могат да да искат унищожаване на сделката, сключена от праводателя им само до размера на наследствената си част. Що се касае до предявените искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, то същите са предоставени като правно средство за защита на страната, по отношение на която законът допуска да се признае за относително недействителна сделка сключена от представител без прадставителна власт. По същите съображения третият и четвъртият от поставените въпрос от касаторите не е от значение за конкретното дело. Освен това третият въпрос въпрос касаторите считат, че е разрешен в противоречие с решение №7537/2013г. на СГС, за което няма данни да е влязло в сила, поради което не представлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика.
Касоторите поддържат, че е налице основанание за допускане на касационно обжалване по последния въпрос по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото му разрешаване с въззивното решение и с влязло в сила решение, постановено на 14.04.2011г. по гр.д.№1088/2010г. на СОС. Соченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице доколкото по поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, в съответнвие с която е постановено въззивното решение. С решение №№ 290 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2012 г., IV г. о., ГК, е прието, че: Процесуалната предпоставка за допустимост на предявеният от ищеца иск с правно основание чл.31 ЗЗД, изрично предвидена в текста на чл.32, ал.1 ЗЗД, е наличието на интерес от унищожаемостта за страната, която иска това; Такъв правен интерес, както правилно е приел въззивният съд има страната и нейните наследници, като последните могат да да искат унищожаване на сделката, сключена от праводателя им само до размера на наследствената си част; Що се касае до предявените искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, то същите са предоставени като правно средство за защита на страната, по отношение на която законът допуска да се признае за относително недействителна сделка сключена от представител без прадставителна власт. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението му и която се възприема от настоящия съдебен състав.
Касаторът А. И. Й. сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – сочи се определение по чл.288 ГПК, което не съставлява задължителна задължителна съдебна практика и второ определение на ВКС, без пълно описание /а и не е представено/, за да може да се направи служебна справка за неговото съдържание. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2015г., постановено по в.гр.д.№900/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: