О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 570
София, 12.12.2011 година
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 530 / 2011 година,и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Л. Д. Б. и Д. Д. И., и двете от [населено място] обжалват и искат да се отмени Определение Nо 2434/ 20.09.2011 година , постановено с протоколно определение от същата дата по гр. възз. д. Nо 3298/2010 година на ОС-Пловдив , с което е е прекратено въззивното производство на основание чл. 203 ГПК / отм./ поради оттегляне на въззивната жалба от жалбоподателите Б. В., Д. И. и Л. Б..
С частната жалба Д. И. и Л. Б. поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като „страните са изразили отказа да се делят горите и земите , останали в наследство от баща им , както и да им се определи дял от къщата и дворното място в Р. К.”, но не са искали прекратяване на делото, което се води няколко години.
С самостоятелна частна жалба , посоченото протоколно определение се обжалва и от Б. В., с довод , че не е изразила съгласие за прекратяване на делото.Даденото съгласие е да не се гледа делото за земеделските земи, разделени между съделителките. Жалбата ни пред втората инстанция касаеше определеният ни дял от по 1/10 част от къщата, а ние считаме , че имаме по 2/10 части .При подписването на молбата сме били подведени. Искаме делото за делът от къщата да се гледа.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от противната страна –съделителят К. С..
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частните жалби са процесуално допустима, от гл.т. на спазване на срок и наличие на обжалваем съдебен акт.
Производството е делбено- в първата фаза, по допускането.
Искът е заявен от К. Д. С. срещу неговите сестри- Б. В. , Д. И. и Л. Б. за ДЕЛБА на следния недвижим имот- дворно място с къща в [населено място] – УПИ * в кв. 72 по плана на селото, с площ от 850 кв.м. , при права 7/10 идеални части за него и по 1/10 идеална част за сестрите. Искането за определяне на по-голяма квота е в резултат на прехвърления дял от съсобствеността от страна на бащата на страните с договор за дарение по НА Nо */1997 година.
В производството пред първа инстанция ответниците са представлявани от адвокат без оспорвания по квотите, посочени в исковата молба.
С въззивна жалба от Б. В., към която са се присъединили и Д. И. и Л. Б., е посочено, че се оспорват определените квоти, като се счита , че същите следва да са равни.Оспорването е конкретизирано , като възражение за възстановяване на накърнена запазена част, ангажирани са доказателства – два договора за доброволна делба на земеделските земи и други недвижими имоти, останали в наследство от общия наследодател.
С Решение на въззивния съд , решението по допускане делбата е оставено в сила, след като е прието, че липсва надлежно заявено искане за възстановяване на запазена част от страна на жалбоподателките.
С Решение на ВКС постановено по чл. 290 ГПК , по жалба на касаторите Б. В., Д. И. и Л. Б. , е отменил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане след като по същество е приел, че с въззивната жалба на ответниците има надлежно заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част / чл. 30 ал.1 ЗН / чрез намаляване на дарението по НА Nо */1997 година в полза на техния брат К. С., което следва да бъде разгледано от втората инстанция след като се съберат нужните доказателства за наследствената маса по чл. 31 ЗН и се реши въпроса дали е налице накърняване на запазената част на всяка една от съделителките.
С обжалваното протоколно определение от 20.09.2011 година е неправилно, несъобразено с действителната воля на страните и постановено в нарушение на чл.203 ГПК / отм./ .
С разпоредбата на чл. 203 ГПК / отм./ е дадена възможност на „страната , във всяко положение на делото/ пред втората инстанция /да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба”. Данните по делото съобразени със закона налагат извод , че липсва изразена воля именно за оттегляне на въззивната жалба изцяло или отчасти.
Обжалваното определение е постановено в хода на събиране на доказателствата по делото за определяне на наследствената маса съгласно чл. 31 ЗН , включваща всички притежавани от наследодателя имоти към момента на смъртта му , а не само имота- предмета на делбата/ без разбира се последните да станат част от делбената маса / , съобразно указанията на ВКС. Касае се до извършени от въззивния съд процесуално-правни действия по изясняване на спора за квотите ,респ. по разрешаване на преюдициалния въпрос дали по силата на дарението по НА Nо */1997 година е накърнена запазената част на всяка една от сестрите и налице ли са условията на закона за възстановяване чрез отмяна на дарението от гл.т. на обема права , която всяка от тях ще има в съсобствеността на делбения имот- дворното място с къщата в [населено място].
Молбата на Б. В., Д. И. и Л. Б. със съдържание „ на основание чл. 233 от ГПК – нов/чл. 119 ал.2 от ГПК –стра/ заявяваме отказ от предявения по гр.д. Nо 3298/2010 година на ОС-Пловдив иск срещу К. Д. С.” да се тълкува и квалифицира от състав на окръжния съд като молба за оттегляне на въззивна жалба по см. на чл. 203 ГПК / отм./ сочи на съществени нарушения на процесуални правила за разглеждане на делото пред втората инстанция по отменения ГПК, като приложим процесуален закон.
Въззината жалба касае решението по допускане делбата на дворно място с къща в [населено място] – УПИ * в кв. 72 по плана на селото, с площ от 850 кв.м.,досежно квотите , по процес , иницииран от К. С., въззиваема страна във второинстанционното производство.
Исковете по чл. 30 ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на Б. В., Д. И. и Л. Б. рез намаляване на направено в полза на брат им дарение по НА Nо */1997 година , са заявени чрез възражение , напълно допустимо в делбения процес/ , именно пред въззивния съд.
Доколкото с молба вх. Nо 20913 / 19.09.2011 година Б. В., Д. И. и Л. Б. са заявили „оттегляне на иска срещу К. С.” то волята им от отказ от иска би могла да касае само и единствено исковете по чл. 30 ал.1 ЗН. Ако би се приело, че по делото пред втората инстанция има отказ от исковете по чл. 30 ал.1 ЗН , то само това производство би могло да се прекрати , като се съобрази разбира се формата под която исковете са били заявени за разглеждане в делбата . Отказът от иск в изложение смисъл по никакъв начин не може да бъде сведен / приравнен/ на отказ от въззивното обжалване.
Данните по делото сочат , че в залата е присъствала една от молителките- въззивник Б. В., която е изразила ясно волята си”искаме делба само на къщата ,защото имаме запазена част от терена , даден от баща ми на брат ми, именно това искаме да се разгледа и да се счита за незаконно и този дял да се разпредели, не искаме да влиза в делба в нивите и останалата съсобственост “. Да се тълкува така изразеното становище като „действително изразена воля за прекратяване на въззивното производство и волеизявление за оттегляне на въззивната жалба „ и то от страна и на трите въззивници при изричното изявление на защитата – адв.С. , че счита тази молба като груб разрез на интересите на доверителките му , е смело, погрешно и неприемливо от гл.т. на закона виждане на решаващия състав на въззивния съд.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, тъй като действителна , изрично заявена воля от страна на Б. В., Д. И. и Л. Б. за оттегляне на въззивна жалба или за прекратяване на въззивното производство няма. Разпоредбата на чл. 203 ГПК / отм./ е приложена неточно, поради което атакуваното определение на окръжния съд следва да се отмени и делото върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба, разбира се след уточнение има ли надлежно депозиран отказ за отказ от исковете по чл. 30 ал.1 ЗН при неизяснената позиция на трите въззивници , след като всяка една от тях има заявена претенция за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на баща си.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение Nо 2434/ 20.09.2011 година постановено в открито съд. заседание по гр. възз. д. Nо 3298/2010 година на ОС-Пловдив , с което е прекратено въззивното производство на основание чл. 203 ГПК / отм./ поради оттегляне на въззивната жалба от жалбоподателите Б. В., Д. И. и Л. Б. и
ВРЪЩА делото на ОС-Пловдив- гражданска колегия , същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба на Б. В., Д. И. и Л. Б. , при изпълнение на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :