О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
гр.София,30.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 175 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. М. К. и на И. В. Ж. срещу решение № IV-152 от 01.08.2008 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 310 от 2008 г.
Ищецът С. М. К. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решение № 2* от 25.02.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявените от К. срещу А. В. Ж. и С. П. С. искове с правно основание чл.109 от ЗС. Твърди, че решението на Бургаския окръжен съд в тази част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за пасивната материалноправна легитимация на ответниците по иск с правно основание чл.109 от ЗС- че легитимирани да отговарят по такъв иск са не само преките извършители на нарушението, но и всяко лице, което неоснователно поддържа противоправното състояние на имота. Като практика на ВКС в този смисъл сочи решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 918 от 1993 г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът И. В. Ж. обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният от С. К. срещу него иск с правно основание чл.109 от ЗС. Твърди, че решението на Бургаския окръжен съд в тази част е постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди,че въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: прекратява ли се предоставеното с актове на П. на НС, на Д. съвет или на МС право на ползване върху земеделски земи след влизане в сила на ЗСПЗЗ и при наличието на какви материалноправни предпоставки това право на полване може да се трансформира в право на собственост. Като практика на ВКС сочи решение № 359 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 171 от 2006 г. на ВКС, IVб г.о., решение № 999 от 08.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 1* от 01.10.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС, V г.о.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В случая, няма противоречие между посочената от касатора С. К. практика на ВКС и обжалваното решение: в решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 918 от 1993 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.109 от ЗС за възстановяване на неоснователно премахнато вътрешно стълбище в сграда е не само лицето, което е премахнало стълбището, но и реституираният собственик на имота, който поддържа това противоправно състояние. Това решение на ВКС е неотносимо към спора по настоящото дело, който не касае премахване на вътрешно стълбище в имот, собственост на ответниците, и поддържане от тях на това установено от трето лице противоправно състояние на имота. В случая се касае за премахване на стълб и електропреносна мрежа, които не се намират в имотите на ответниците А, поради което не може да се приеме, че по някакъв начин тези ответници биха могли да поддържат установеното от трето лице /в случая от ответника И/ противоправно състояние и че са длъжни да възстановят за своя сметка премахнатата от това трето лице електропреносна мрежа. Поради това и тъй като не са посочени други решения на ВКС, на които решението на Бургаския окръжен съд в обжалвана част да противоречи, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане до касационно разглеждане на касационната жалба на С. М. К..
Не е налице и посоченото от ответника И. В. Ж. основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от И. В. Ж. част. Не се констатира противоречие на решението в тази обжалвана част с посочените от ответника И решения на ВКС: В решения № 359 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 171 от 2006 г. на ВКС, IVб г.о. и решение № 999 от 08.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че вещното право на ползване върху земеделски имот се прекратява с влизане в сила на ЗСПЗЗ и собственици на такъв земеделски имот, щом в него няма изградени до 01.03.1991 г. сгради, са бившите му собственици. И в двете решения обаче е прието, че бившите ползуватели имат право да владеят земеделския имот, който им е бил предоставен за ползване, ако са налице предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на този имот, до приключване на администрнативната процедура по изкупуването, от който момент правото им на ползване се трансформира в право на собственост. Същото е прието и в обжалваното решение, според което ищецът С като ползувател на земеделска земя, за изкупуването по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на която е предявил своевременно искане, има право да владее тази земеделска земя и съответно има право да иска прекратяване на всяко неоснователно действие на трети лица, което му пречи да осъществява това свое право.
Другото представено от касатора И. Ж. решение № 1* от 01.10.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС, V г.о. касае въпроса, дали построени в земеделски имот едноетажни бараки, без електрификация, водозахранване и без сервизни помещения, представляват „сгради” по смисъла на ЗСПЗЗ. Този въпрос обаче не касае конкретното дело, тъй като по него въззивният съд въобще не се е произнасял- в обжалваното решение въобще не е разглеждан въпросът, дали са налице материалноправните предпоставки на ЗСПЗЗ за уважаване искането на ищеца да изкупи земеделския имот по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е прието, че до приключване на административната процедура за изкупуване на имота ищецът има право да владее този имот и съответно да се защитава с иск по чл.109 от ЗС от неоснователни действия на трети лица, които му пречат да упражнява това свое право.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-152 от 01.08.2008 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 310 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.