ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№570
София, 3.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1918/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Д. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 803 от 26.06.2009 год. по гр. д. № 2142/2007 год., с което е оставено в сила решение от 28.08.2007 год. по гр. д. № 1825/2006 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против М. на в. р. за сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос – кога е налице настъпила вреда вследствие неправомерно действие или бездействие на административен орган, което да обоснове наличието на правен интерес за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Има и искане да се извърши тълкуване на правната норма. Към изложението няма представена съдебна практика по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът М. на в. р. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 1 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска по чл. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е съобразил наведените в исковата молба обстоятелства, от които ищцата е извела основанието на претендираното обезщетение – не одобрени нейни проекти през 2004 и 2005 год. по К. стратегия, незачитане на комуникационната й и професионална насоченост от ответника като специалист и езиковед в сферата на комуникацията. Посочено е още, че директорът на дирекция „И” в ответното министерство М. Д. не зачела представените от ищцата по нейно искане две препоръки от Германия, а директорът на дирекция „К” П. Т. осуетил организирана от нея научна конференция с участие на колеги от Е. и Р. , като допринесъл и за не одобряването на три нейни проекта свързани с интегрирането на България в Е. съюз подробно описани в допълнителна молба по уточняване на иска, поради непознаване на принципа на субсидиарността. При тези твърдения, съдът след като обсъдил представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаната свидетелка – сестра на ищцата е приел от правна страна, че фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ е недоказан. Посочил е, че отговорността за обезщетение за вреди по ЗОДОВ има обективен характер (не се доказва вина на длъжностното лице) и включва установяване на вреда, незаконен акт или противоправно поведение (действие или бездействие) на държавен орган или длъжностно лице при и по повод изпълнение на административна дейност, както и причинна връзка между вредата, акта, действието или бездействието. Съдът е пояснил, че при твърдение за произлезли вреди от административен акт, те ще подлежат на обезщетяване след отмяна на акта по надлежния ред, а когато вредите са причинени от незаконно действие или бездействие на длъжностно лице или орган на държавата, това следва се установи пред съда, пред който е предявен иска и доказателствената тежест е на ищеца. В тази връзка съдът е посочил, че ищцата не е установила незаконосъобразни действия/бездействия на длъжности лица от ответното министерство и то при и по повод на осъществена административна дейност. По отношение на „провалената” от Т. конференция ищцата не е доказала, че по нейното организиране министерството е имало някакви задължения. М. е било уведомено за организирането й в рамките на предложен от ищцата проект, чието одобрение и финансиране е било отказано от ответника с посочване на мотиви и ищцата е била своевременно уведомена за отказа. Не е установено министерството да е поемало задължения към ищцата, към представляваното от нея сдружение или към фондация „Х” за организиране и съфинансиране на научната конференция, за предоставяне на зали и други форми на участие. Относно предложените от ищцата проекти съдът е посочил, че участие в тези проекти има представляваното от ищцата сдружение с нестопанска цел, като юридическо лице, а не самата ищца, като физическо лице, че отказите на министерството са били мотивирани и своевременно съобщени, без ищцата да е доказала тяхната неоснователност, незаконосъобразност, несъстоятелност. Недоказани са останали и твърденията за увреждащи я действия от страна на М. Д. , за искани от нея и незачетени препоръки, предоставени от ищцата. При съвокупната преценка на писмените доказателства и свидетелски показания преценени с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.) съдът е приел, че не са установени незаконни действия или бездействия на длъжности лица от ответното министерство при или по повод изпълнявана от тях административна дейност, които да са засегнали права или законни интереси на ищцата и тя да е претърпяла твърдените неимуществени вреди.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материално правен въпрос има пряко отношение към съществото на спора и съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Кога е налице настъпила вреда вследствие неправомерно действие или бездействие на административен орган се доказва в самия процес по обезщетяване на вредите. Съдът е дал изчерпателен отговор относно фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, при установяването на който възниква правото на обезщетение за вреди, след което е обсъдил подробно конкретните доказателствата, подведени под правната норма, и така е дал отговор на въпроса има ли незаконно действие/бездействие на длъжности лица от ответното министерство, като държавен орган. Правилността на тези изводи не се проверяват в производството по допускане на касационно обжалване. Посочената правна норма не се нуждае й от тълкуване. Тя не е неясна, по същата има създадена съдебна практика и няма посочени основания да бъде променена като погрешна, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателката не е представила съдебна практика, с която обжалваното решение да влиза в противоречие по изведен правен въпрос, поради което позоваването на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е формално.
Изложеното сочи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 803 от 26.06.2009 год. по гр. д. № 2142/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ