О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София 08.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 327/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Д., с. Б., Софийска област, срещу въззивно решение №699 от 14.11.2008г. по гр. дело № 704/2007г. на Софийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че решението противоречи на първото касационно решение, с което са дадени указания за разглеждане на спора по същество.
Ответниците по касационната жалба И. И. Г. , И. М. Г. и В. Р. Г., всички от с. Б., община Е., оспорват жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 18.06.2007г. по гр.д. № 734/2006г. на ВКС е отменено решение на Софийския окръжен съд от 17.02.2006г. по гр.д. № 1109/2005г., с което е оставено в сила решение на Е. районен съд, отхвърлящо иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
С обжалваното решение е обезсилено решение от 10.10.2005г. по гр.д. № 22/2005г. на Е. РС в частта, с която е отхвърлен искът на И. Ц. Д. против И. И. Г. , И. М. Г. и В. Р. Г. с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС ливада от 1 дка, в м.”Г”, землището на с. Б., при съседи : река, наследници на Д. Д. , наследници на Ц. Д. и път е била собственост на наследодателя на ищеца Ц. Д. Д. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че не са ангажирани доказателства да е налице висящо производство пред ОСЗ по заявление на ищеца за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в качеството му на наследник на Ц. Д. , поч.1943г. Срокът по §22 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ/ДВ, бр.13/2007г./ е изтекъл, поради което и имотът не може да се заяви за възстановяване пред реституционния орган. С решение №17 Д/03.02.2005г. ОСЗ е възстановила правото на собственост на ответниците по иска в качеството им на наследници на Г. Д. правото на собственост върху ливада от 2.509 дка в м.”Б”,землището на с. Б., а с решение № 1374/17.05.1993г. е възстановено правото на собственост на ищеца върху ливада от 1.000 дка, находяща се в местността „Л” на същото землище. Ето защо по делото не е установен спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Не е налице посоченото от касатора основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Повдигнатият от касатора правен въпрос относно задължителните указания, дадени от ВКС с решението по чл.218ж ГПК /отм./ е съществен за разглеждания случай. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза. Това е така, защото указанията на ВКС в решението от 18.06.2007г. по гр.д. № 734/2006г. са в смисъл и да се изясни дали И. Д. е предявил правото си да иска възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в срока по §22 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бл.13/2007г. При това положение е неоснователно позоваването в приложението по чл.284, ал.3 ГПК на решение № 201/13.03.2003г. по гр.д. №854/2002г., ВКС, V г.о. След като сам ищецът е заявил, че не е заявено това право пред ОСЗ или по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, то констатацията на въззивния съд, че искът е недопустим, е в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. и с ТР №1/1997г., ОСГК. Съгласно разясненията, дадени в него, оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто е предявеният в разглеждания случай иск, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Искът е установителен и негов предмет е правото на собственост върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, т.е. конкуренция на права към този минал момент. По делото е било безспорно, че не е налице понастоящем висящо производство пред административния орган, нито пък подадено от ищцовата страна заявление пред него. С оглед невъзможността в бъдеще да бъде подадено такова поради ограничението, въведено с §22 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, то в съответствие с практиката на ВКС е прието, че не е налице спор за материално право към минал момент и за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №699 от 14.11.2008г. по гр. дело № 704/2007г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.