О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 06,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 160 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. „Т. К – Т. И. К. ” приподписана от адвокат И срещу решение № 134/12.08.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 1586/2005 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд /СГС/, уважаващо искове срещу касатора по чл.76 ал.1 т. 1,2 и 3 ЗМГО.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – „Л” СА /”L” CA/ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове по чл.76 ал.1 т.т. 1,2 и 3 ЗМГО срещу Е. „Т. К – Т. И. К. ”. Твърди се, че ответникът използва защитени от ищеца търговски марки чрез поставяне на идентични или сходни с тях знаци, с което въвежда потребителя в заблуждение за произхода на стоките – пуловери, спрени на митницата в Свиленград, поради подозрение за неправомерно използване на търговски марки на ищеца и техни имитации. СГС е уважил исковете, а САС е оставил в сила решението му. САС е приел, че ответникът е използвал защитени от ищеца търговски марки, словна и фигуративна – ”L” и изображение на алигатор, като използваният знак в словната му част е идентичен с регистрираната словна марка, а във фигуративната му част е сходен с регистрираната марка и при използването му се създава вероятност от объркване на потребителите с търговската марка на ищеца при наличие и на сходни стоки, за които се използва от ответника. Изводът на САС е с оглед заключение на съдебно маркова експертиза.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а общо излага доводи за противоречие на постановеното от САС решение и ТР № 1/2009 г. на ОС на ТК на ВКС. Конкретизира, че съдът не бил изследвал дали са внесени оригинални стоки, дали се касае за паралелен внос, дали словната и фигуративната марка са поставени върху стоките със съгласието на притежателя на марката или без такова съгласие. Но както се посочи по-горе, конкретният спор е разрешен с оглед използване на знаково обозначение, идентично в една част и сходно в друга част със защитени търговски марки на ищеца върху стоки, сходни със стоките, за които се отнасят защитените ищцови марки, което въвежда в заблуждение потребителя. Касае се до поставен върху стоки знак, неидентичен в цялост със защитената ищцова търговска марка, каквато не е хипотезата, разрешена с ТР №1/2009 г. на ОС на ТК на ВКС относно осъществяван без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й – т.1. Следователно, така навежданият от касатора въпрос като разрешение не е обусловил крайния изход на спора пред САС, нито е налице допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134/ 12.08.2009 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 1586/2005 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.