О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 10.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1422 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 258 от 24.11.2017г. по в.гр.д. № 380 по описа за 2017г. на Апелативен съд Велико Т., с което е отменено решение № 217 от 8.06.2017г. по гр.д.№ 540/2016г. на Окръжен съд Велико Търново и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Р. Н. против Н. Д. Р., И. С. И. и [фирма], с правно основание чл.26 ал.1 изр.1, вр.чл.167 ал.3 ЗЗД, иск за прогласяване нищожност на договорна ипотека от 10.10.2008г., обективиран в н.а.№ 2266 т.12 рег.№ 14891, д.№ 1799/10.10.2008г. и е отхвърлен иска за отмяна на същия нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот с № 2266 като неоснователни и недоказани и са присъдени разноски. Касаторката претендира направените разноски за касационната и въззивната инстанции.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от [фирма], с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са надлежно основание за това и не са налице посочените от касатора специални основания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е дал положителен отговор и на двата спорни по делото въпроси – за обвързаността на [фирма] с постановеното решение по гр.д.№ 1014/2011г.на ВтОС и за запазване в нейна полза на ипотечното право по силата на специалната норма на чл.17 ал.2 ЗЗД. Позовал се е на факта, че извършеното на 10.10.2008г. вписване на договорната ипотека, значително предхожда вписването на 17.01.2012г. на исковата молба за разкриване на привидността на договора за покупко-продажба на имотите, върху които е била вписана ипотеката. Приел е, че в случая, с оглед датата на вписването, отпадането на правото на собственост на ответниците, физически лица поради симулация не засяга ипотечното право. [фирма] е придобила правата си на ипотекарен кредитор, преди вписване на исковата молба за разкриване на симулацията, поради което правата й са противопоставими на ищцата която е собственик на имота. Посочил е, че противното разрешение би позволило на нарушителя да се позове на предизвикания от него порок на сделката и да черпи права от неправомерното си поведение. Счел е за неоснователен и втория предявен иск, поради липса на предпоставките по чл.537 ал.2 ГПК.
При тези мотиви, касаторът се позова на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите: Третира ли се като трето добросъвестно лице последващ купувач, респ.кредитодателя по ипотечната сделка, който не е страна по първата по ред сделка и какво е съдържанието на термина „добросъвестно лице”, по смисъла на чл.17 ал.2 ЗЗД? Следва ли съдът да изследва всички факти относно добросъвестността, респ. липсата на такава у всички последващи приобритатели като лица, черпещи права, какъвто е ипотекарния кредитор?
Отделно счита, че въззивният акт е в противоречие с приетото в решения № 34 от 23.03.2015г. по т.д.№ 7201/2013г. на ІІІ гр.о. и № 114 от 21.04.2016г. по гр.д.№ 4370/2015г. на ІV гр.о.,които посочва без да поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е решен в противоречие с цитираната съдебна практика. Съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, при това положение, посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, защото за него е необходимо именно поставеният от касатора правен въпрос, от значение за изхода на делото, да е разрешен в противоречие със съответната задължителна практика.
Касаторът твърди и противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК/отм./, но отново не поставя конкретен въпрос, а и не сочи противоречието между кои решения и на какви съдилища е, поради което посоченото основание за допустимост не е налице /вж.т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
По поставените на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК от касатора въпроси, настоящият съдебен състав също намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, първо защото те, доколкото са свързани с преценка на доказателствата, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и тъй като по отношение на тях е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Съображенията:
Ипотеката е уредено в ЗЗД облигационно право, което обаче се учредява чрез вписване, което е характеристика на вещните права. Затова при колизия на права следва да се изхожда от реда на вписване и нормите, уреждащи правата на третите лица /вж.решение по гр.д.№ 222/2012г. на І г.о./ Нормата на чл.17 ал.2 ЗЗД разрешава въпроса за колизията между правата, придобити от трети добросъвестни лица /които не са участвали в привидното съглашение и няма данни да са знаели за него/ и страните по това съглашение, съобразно датата на вписване на иска за установяване на привидността. Третите лица запазват правата, които добросъвестно са придобили, когато придобиването им е преди вписване на исковата молба за установяване на привидността, както е в настоящия случай. Целта е да се гарантира сигурността на гражданския оборот и да се осигури защита на придобитите правата от трети лица, на които е даден приоритет. Дали третото лице е добросъвестно е въпрос, свързан с преценка на доказателствата, защото съставлява правен извод съобразно конкретно установените по делото факти и обстоятелства. В случая въззивният съд – след като е изследвал всички факти, е преценил, че кредитодателят по ипотечната сделка, който не е страна по първата по ред след привидната сделка е добросъвестно лице, по смисъла на чл.17 ал.2 ЗЗД и в производство по допустимост настоящият съдебен състав не може да проверява правилността на изводите му. Съобразно приетите за установени по делото факти, отпадането на правото на собственост на ответниците, физически лица, поради симулация не засяга ипотечното право, защото договорът за ипотека е вписан преди вписване на иска за установяване на привидността и банката е придобила правата си на ипотекарен кредитор преди вписване на исковата молба за разкриване на симулация, поради което правата й са противопоставими на ищцата като действителен собственик на имота.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 24.11.2017г. по в.гр.д. № 380 по описа за 2017г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.