О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 11.07.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2976/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 351 от 23.02.2015 г. по в. гр. д. № 4610/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-19 състав решение № 16540 от 28.08.2014 г. по т. д. № 6659/2011 г. Предмет на жалбата е частта от въззивния акт, с която предявеният от И. С. И. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226 КЗ (сега отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.04.2009 г., е уважен за сумата 16 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2009 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че отговорността му за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение не следва да бъде ангажирана, тъй като по делото не е категорично доказано виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач на лекия автомобил, причинил процесното пътно-транспортно произшествие. Според касатора, направените в тази насока изводи от въззивната инстанция са вътрешно противоречиви и не съответстват на събраните по делото доказателства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с твърдението, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС, тъй като съдът не се е съобразил с въведените от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС и решение № 710 от 25.07.1985 г. по гр. д. № 446/85 г. на ВС, ІV г. о. „предпоставки, наличието на които обуславя успешното доказване на претенцията на увреденото трето лице за претърпените от него неимуществени вреди”.
Ответникът по касация – И. С. И. от [населено място] и третото лице-помагач на ответника – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор, съответно – от 25.05.2015 г. и от 22.05.2015 г. Ответникът претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на И. С. И. от [населено място] по чл. 226 ал. 1 КЗ (сега отм.) е уважен за сумата 16 000 лв., въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че в случая са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователно дружество [фирма], [населено място] за причинените на ищеца неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.04.2009 г., а именно: наличие на застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите П. С. Г.; извършено противоправно деяние от страна на застрахования делинквент-водач на лек автомобил „Рено М.”, с ДК [рег.номер на МПС] – движение със скорост и предприемане маневра „изпреварване”, които не са му позволили да контролира движението на автомобила на пътното платно; вредоносен резултат (претърпени неимуществени вреди от ищеца – болки и страдания от травматичните увреждания); причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на застрахования деец.
Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на ответника за липса на вина от страна на застрахования при него водач, като въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, в т. ч. и заключението на авто-техническата експертиза, е счел, че не може да се направи извод, че неправомерното поведение на друго МПС на пътя (лек автомобил „БМВ 318” с рег. [рег.номер на МПС] ) е поставило началото на причинно-следствения процес, при който е пострадал ищецът. Поради това, по отношение на вината, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, е приложена установената в закона презумпция.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, необходимо е поставените от касатора въпроси (материалноправни и/или процесуалноправни) да отговарят на определени изисквания – да са обусловили изхода на конкретното дело и по отношение на тях да е осъществено едно или повече от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Според цитирания тълкувателен акт, посочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е задължение на касатора, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и именно той определя рамките, в които Върховен касационен съд селектира касационните жалби. Изрично е подчертано, че обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да е посочен този въпрос и че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба или в изложението, като може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото.
В случая, представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изобщо не съдържа поставен въпрос, а съдържа единствено твърдението, че обжалваният акт противоречи на съдебната практика (задължителна и казуална). По своята същност, това твърдение представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, което обаче е относимо към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за неговото касиране, а не към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Липсата на поставен въпрос и недопустимостта същият да бъде изведен служебно от касационната инстанция са напълно достатъчни за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се обсъжда дали въззивният акт противоречи на цитираната от касатора съдебна практика, т. е. наличието на поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 5741 от 08.07.2015 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 351 от 23.02.2015 г. по в. гр. д. № 4610/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на И. С. И. от [населено място], [улица]; съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 4 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: