ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
С., 13.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1096 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. С. Ц. от[населено място] срещу въззивното решение на С. апелативен съд /САС/ от 26.VІ.2008г. по в.гр.д. № 1778/2007г.
Отвтникът по касационната жалба Прокуратура на РБ не е дал отговор по реда на чл287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от въззивния съд преклузивен срок, поради което тя е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 12.ІV.2007г. по гр.д. № 552/2005г. в уважителната му част за разликата над 14527.80лв. до 46811.80лв. по иска по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./, както и в отхвърлителните му части: по иска по чл.237 ал.5 от с.з., както и по исковете по чл.250 ал.1 от закона върху претенцията по чл.237 ал.1 – за сумата 3178.65лв., върху претенцията по чл.237 ал.5 – – за сумата 34.99лв. и върху претенцията по чл.255 ал.2 от закона – за сумата 700.84лв., и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска по чл.237 ал.1 за сумата от 32284лв. като погасен чрез плащане на 22.V.2007г., осъдил е ПРБ да заплати на Б. Ц.: на основание чл.237 ал.5 от закона 130.33лв. и е отхвърлил иска за разликата до 515.33лв., на основание чл.250 ал.1 от закона – 3178.65лв. – обезщетение за забава от датата на освобождаване от длъжност 31.VІІ.2002г. до предявяване на иска върху пълния размер на обезщетението по чл.237 ал.1, 34.99лв. – обезщетение за забава за същия период върху пълния размер на обезщетението по чл.237 ал.5, и 700.84лв. – обезщетение за забава за същия период върху пълния размер на обезщетението по чл.255 ал.2 от закона, лихва за забава от постъпване на исковата молба до частичното плащане на 22.V.2007г. върху пълните размери на обезщетенията по чл.237 ал.1 чл.237 ал.5 и по чл.255 ал.2 от закона, както и лихва за забава за периода от частичното плащане на 22.V.2007г. до окончателното изплащане върху: 14527.80лв. – неизплатена част от обезщетението по чл.237 ал1 от закона, 130.33лв. – неизплатена част от обезщетението по чл.237 ал.5 от закона, и 832.54лв. – неизплатена част от обезщетението по чл.255 ал.2 от закона, като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалите му обжалвани уважителна част за сумата 14811.80лв. – обезщетение по чл.237 ал.1 от закона и отхвърлителни части по претенциите по чл.237 ал.5 и за лихви. В частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.255 ал.2 от закона за сумата 10321.29лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че към момента на освобождаването му от кадрова военна служба поради пенсиониране от длъжността “военноокръжен прокурор” от 31.VІІ.2002г. ищецът е придобил право на обезщетенията по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ в размер на 46811.80лв. за 20 прослужени години, по чл.237 ал.5 от закона /вещево имущество/ в размер на 513.33лв., и по чл.255 ал.2 /неползван отпуск/ в размер на 10321.29лв. Прието е, че с изплатените на 22.V.2007г. от ответника на ищеца общо 42157.75лв., погасени чрез плащане са 32284лв., представляващи 20 брутни възнаграждения без коефициент 1.45 – от обезщетението по чл.237 ал.1 от закона, 385лв. – от обезщетението по чл.237 ал.5 от закона, и 9488.75лв. – от обезщетението по чл.255 ал.2 от закона, с оглед на което претенциите за разликите до пълните им размери са неоснователни. Основателни са претенциите за лихви за забава върху пълните предявени размери обезщетения от 31.VІІ.2002г. до датата на предявяването на исковете, изчислени върху основния лихвен процент съгласно чл.250 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./. Дължи се и законната лихва върху претендираните обезщетения от предявяването на исковете до частичното плащане, както и законната лихва върху останалите неизплатени суми от 22.V.2007г. до окончателното им изплащане. Въззивният съд не е подложил на преценка доводът на ищеца за приложение в случая на чл.76 от ЗЗД.
В изложението на Б. С. Ц. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи липсата на мотиви /непроизнасянето/ по приложението в случая на чл.76 ал.2 от ЗЗД, което е в противоречие с константната практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение в отхвърлителните му части по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. апелативен съд, ГК, 4 състав, № 138 от 26.VІ.2008г. по гр.д. № 1778/2007г. в отхвърлителните му части.
Държавна такса за касационно обжалване касаторът не дължи.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: