Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4703_15_opr_288_108zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 16.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4703 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. М. срещу въззивно решение № 808 от 21.04.2015 г. по гр.д. № 4384 /2014 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 15.08.2014 г. по гр.д. № 4948 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., І-8 с-в., с което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС и искане по чл.537,ал.2 ГПК на жалбоподателя срещу съпрузите К. В. Л. и Й. П. Л. за предаване на владението на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решенето, основан на твърдение за придобиване на апартамента по давност.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни К. В. Л. и Й. П. Л. твърдят в писмени отговори, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съгласно изискванията на чл.280,ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Във въззивната жалба на Х. М. се съдържа общо оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил и оценил съдържанието на събраните свидетелски показания по предложения в писмените бележки на жалбоподателя начин, поради което е достигнал до неправилен извод, че ищецът не е доказал основанието на иска си.
В решението си Софийският апелативен съд е очертал предмета на спора, обсъдил е доводите и възраженията на страните по делото, обсъдил е събраните доказателства за релевантните за спора факти, приел е за установено, че бащата на ищеца се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху апартамента през 2001 г., след което го е продал на 16.10.2001 г., проследил е поредица от сделки за апартамента, сключени във формата на нотариални актове, и е приел извод, че първият ответник е сключил правна сделка за придобиване на процесния апартамент от негов собственик. В. съд е приел, че съгласно приетото с ТР 4 /17.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС в тежест на ответника – въззивник (чл.154,ал.1 ГПК) е да докаже факта на осъщественото владение върху имота от него и баща му за твърдения период от време с оглед претенцията му за придобиване по давност, което следва и от събраните писмени доказателства, че процесният апартамент е продаден приживе от починалия баща на въззивник и няма никакви събрани данни тази продажба да е недействителна. В. съд е приел, че събраните гласни доказателства кой е владял имота през процесния период от време са противоречиви, което е пространно анализирано от първоинстанционния съд, но преобладават доказателствата, които не доказват владение на имота от страна на Х. М. и дори отричат такъв човек изобщо да е виждан в този апартамент, като е посочил имената на трима от разпитаните свидетели, за които въззивният съд е посочил защо няма данни за предубеденост и заинтересуваност на тези свидетели, но че в контекста на чл.172 ГПК би могло да се мисли за предубеденост на посочени двама свидетели, които подкрепят тезата на въззивника. В. съд е приел извода, че Х. М. не доказва тезата си за придобиване на апартамента по давност и че за пълнота и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
В мотивите си СГС е отразил подробно какво е установил непосредствено (възприел е лично) от показанията на всеки един разпитан по делото свидетел, че са оформени две групи показания за взаимоизключващи се факти, че показанията на посочените от ответниците свидетели разколебават показанията на посочените от ищеца свидетели, поради което е разрешил спора чрез прилагане на правилото за разпределение на доказателствената тежест, приел е, че ищецът не е доказал твърденията си, че е придобил по давност – че ищецът не е успял да установи по убедителен начин чрез пълно и главно доказване основната предпоставка на чл.79,ал.1 ЗС, на която основава своя иск по чл.108 ЗС. При обсъжданията на свидетелските показания СГС не е установил праводателят на ищеца да е довел до знанието на своя купувач намерението си за своене на продадения апартамент (действия, чрез които да е обективирано намерение за владение).
Във връзка с доводи за съществени процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение в изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с посочени от него решения на ВКС:
Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК;
Може ли съдът да основе своите правни изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и без да изложи съображения защо не ги възприема и дали може да се обсъдят само част от доказателствата, като другата част се игнорира без да се изложат мотиви за това;
Следва ли при противоречие между отделни доказателства съдът да обсъди същите в цялост, като изложи мотиви кои кредитира и защо.
Видно от изложеното за мотивите на обжалваното решение, въпросите, които се отнасят до процесуалните задължения на въззивния съд, са обуславящи, но не са разрешени така, както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика: въззивният съд е обсъдил общия довод на жалбоподателя Х. М. за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните по делото гласни доказателства, но не е установил такива нарушения, приел е че изводите на първоинстанционния съд за установените чрез разпита на свидетели факти са обосновани, препратил е към тях по реда на чл.272 ГПК и е отразил собствените си изводи, че ищецът не е доказал фактите, на които основава иска си и че в този случай спорът следва да се разреши съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест.
Поради изложеното настоящият състав приема крайния извод, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на всяка една от насрещните страни за присъждането на разноски в размер на по 1 200 лева е основателно, видно от представените списъци на разноски и договори за процесуално представителство, в които е отразено уговарянето и заплащането на сумите за възнагражденията.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 808 от 21.04.2015 г. по гр.д. № 4384 /2014 г. на Софийски апелативен съд, г.о..
Осъжда Х. Т. М. да заплати на К. В. Л. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда Х. Т. М. да заплати на Й. П. Л. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.