5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
Гр.София, 18.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 651/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Й. и Т. И. Й. срещу Решение № 22354/15.11.2017 г. по в.т.д.№ 2996/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 253/13 януари 2017 г. на СГС, ГО, 17 състав, по гр.д.№ 10816/2014 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК искове на „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД и е признато за установено на основание чл. 535 ТЗ във вр.чл.483 ал.1 ТЗ, че В. Г. Й. и Т. И. Й. дължат на ищцовото дружество в качеството на авалисти по запис на заповед от 9.12.2009 г. за сумата 66 153,80 ЕВРО сумата 22591,41 ЕВРО, представляваща част от главницата по менителничния ефект, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от РС Видин по ч.гр.д.№ 2111/2013 г. по описа на същия съд, ведно със законната лихва от 11 октомври 2013 г. до окончателното плащане на сумата. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените установителни искове.
Ответникът по касация „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД не е взел становище по касационната жалба в срока за отговор.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси относно правното значение на липсата на предявяване на процесния запис на заповед за плащане и необсъждане на всички допустими и относими към спорния предмет възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
За да постанови обжалваното решение, съставът на САС е приел за неоснователни доводите на ответниците за нищожност на процесния запис на заповед на основание чл.486 ал.2 ТЗ. По своята същност той е формална едностранна сделка със задължителни реквизити, един от които е падежът. С процесния запис на заповед, издаден от „Фанти Г“ ЕООД, по отношение на което производството е прекратено, авалистите В. и Т. Й. са поели задължение да платят на предявяване на [фирма] за плащане, без протест, което трябва да бъде извършено не по-късно от двадесети август 2011 г., сумата по менителничния ефект, т.е. падежът на записа на заповед е определен на предявяване по смисъла на чл.537 във вр.чл.486 ал.1 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.487 ал.1 ТЗ менителницата на предявяване е платима с предявяването й, което трябва да бъде направено в срок от една година от издаването й, но издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок, какъвто по-дълъг срок е определен в настоящия случай с посочване, че предявяването следва да се извърши в срок до 20 август 2011 г., т.е. падежът на записът на заповед е определен на предявяване, както е приел и първоинстанционният съд. Въззивният съд е счел за неоснователен доводът на жалбоподателите, че непредявяването на записа на заповед води до загуба на правата на кредитора, позовавайки се на ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, т.3. Заключил е, че предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение, като се явява предпоставка за поставяне на длъжника в забава. Непредявяване на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по ценната книга по отношение на регресно отговорните лица, но не и по отношение на издателя на записа на заповед и неговите авалисти и не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането. В случая записът на заповед не е надлежно предявен на издателя за плащане, това не се отразява на редовността му. Релевантното за настъпване на изискуемостта на вземането е предявяването на записа на заповед на издателя, не и на авалиста.
Менителничното поръчителство има самостоятелен, неакцесорен характер и възможността на авалиста да противопостави лични възражения на издателя, основани на каузални правоотношения, е ограничена до случаите, при които той сам е страна по тези правоотношения или приносителят действа недобросъвестно, като предявява менителничните си права срещу авалиста. За неоснователен е приет доводът на жалбоподателите за установена недобросъвестност на приносителя и злоупотреба с право, подлежащи на доказване от авалистите. Такива доказателства не са ангажирани. Съдът е заключил, че в случая ищецът кредитор е доказал вземането си – предмет на заповедно производство, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение при липса на ангажирани от ответниците доказателства, подкрепящи въведените от тях възражения, включително и за погасяване на вземането чрез плащане или друг предвиден от закона способ, поради което е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на иска.
В контекста на оплакването на касаторите, не са обсъдени всестранно и пълно събраните по делото доказателства и доводите на страните е изведен процесуалноправният въпрос по т.2 от изложението – относно задължението на възизвния съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните и да основе решението си върху приетите за установени факти. Липсва конкретизация на необсъдени аргументи на жалбоподателите и своевременно релевирани възражения. По така изведения правен въпрос е формирана трайно установена практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на надлежно доказани правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и своевременно представени доказателства и се произнесе по редовно заявените и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното решаване на спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС и от указанията в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., според които за него съществува задължение да обсъди в мотивите си да се произнесе по всички своевременно релевирани възражения на страните и техните доводи и да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички релевантни за спора своевременно представени доказателства.
Обуславящ изход на спора по конкретното дело е въпросът относно необходимостта от предявяване на издателя за плащане запис на заповед съдържащ падеж на предявяване, за настъпване изискуемостта на вземането по отношение на издателя и авалистите. И. в т.1 на изложеното по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със застъпеното в цитираната практика на ВКС по чл.274 ал. 3 ГПК становище, че предявяването на записа на заповед на издателя е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист, когато записът на заповед съдържа, падеж поставен в зависимост от предявяването му. В определение № 776/5.11.2010 г. по ч.т.д.№ 773/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, в опр. № 813/30.12.2009 г. на Първо т.о. по ч.т.д.№ 868/2009 г. и в опр. № 45/13 януари 2014 г. по ч.т.д.№ 2880/2014 г. на І Търговско отделение на ВКС,постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК, е прието, че предявяването на менителничния ефект за плащане на длъжника е необходимо условие за настъпване на изискуемостта на задължението и на авалиста. Ценната книга следва задължително да се предяви за плащане когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за необходимостта от предявяване за плащане запис на заповед, съдържащ падеж, поставен в зависимост от предявяването му, за настъпване изискуемост на вземането по отношение на авлистите, на основание чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на ВКС, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2354/15.11.2017 г. по в.т.д.№ 2996/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.
Указва на касаторите В. и Т. Й. от [населено място] да представят в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на 883.70 лв. държавна такса по сметка на ВКС. След представянето на платежния документ в деловодството на Търговска колегия на ВКС делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: