О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 20.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3094/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД „Б. – Й., К. и сие” със седалище в [населено място] против въззивно решение № 68 от 12.03.2014 г., постановено по в. т. д. № 793/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 03.10.2013 г. по т. д. № 368/2013 г. на Шуменски окръжен съд, с което по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск е признато, че СД „Б. – Й., К. и сие” дължи на Р. К. К. сумата 50 000 лв. по запис на заповед от 21.04.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. т. д. № 14711/2012 г. на Варненски районен съд.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно закона като е отказал да спре производството по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на вземане по запис на заповед, въпреки доказаната по делото неистинност на записа на заповед и образуваното досъдебно производство по въпроси, имащи значение за решаването на правния спор. Навежда аргумент, че след като досъдебното производство има за предмет установяване на неистинността на записа на заповед, отказът на съда да спре разглеждането на гражданскоправния спор обезсмисля разкриването на обективната истина в процеса.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че са налице съществени процесуални нарушения на чл.229, ал.1, т.5 ГПК – установено в хода на гражданскоправния спор използване на неистински документ – запис на заповед от 21.04.2008 г., за което е образувано досъдебно производство ДП № 203/2014 г. на РП – В., поради което и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК спорът е от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът по касация Р. К. К. със съдебен адрес в [населено място] изразява становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на надлежно обосновано основание за достъп до касационен контрол. По същество оспорва касационната жалба като неоснователна и заявява становище за оставяне на решението в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Шуменски окръжен съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че СД „Б. – Й., К. и сие” дължи на Р. К. К. сумата 50 000 лв. по запис на заповед от 21.04.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, Варненски апелативен съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява валидното възникване на вземане за физическото лице – ищец към събирателното дружество – ответник за обещаната в съдържанието му парична сума.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба на ответника възражения и доводи за неистинност на записа на заповед като документ и за липса на представителна власт на управителя на събирателното дружество за задължаване на дружеството със записа на заповед. Като е съобразил заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебнопочеркова експертиза, съдът е приел за доказано, че записът на заповед е подписан от П. Й. в качеството му на вписан в Търговския регистър управител на издателя СД „Б. – Й., К. и сие”. За доказано е счетено и наличието на представителна власт на управителя при поемане на менителничното задължение, предвид липсата на отразени в Търговския регистър и противопоставими на ищеца ограничения на представителната власт на управителя.
Съществуването на вземането по записа на заповед е мотивирано от въззивния съд и с направения след преценка на доказателствата по делото извод, че записът на заповед е издаден като обезпечение на сключен между страните валиден договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата 50 000 лв., която не е върната в уговорения за това срок.
При постановяване на решението Варненски апелативен съд е констатирал, че след приключване на устните състезания по делото е постъпила молба от ответника с искане за спиране на исковото производство до приключване на досъдебно производство № 203/2014 г. по описа на І РУ „Полиция” при ОД на МВР В., образувано за престъпление във връзка с използването на неистински документ – записът на заповед от 21.04.2008 г. Въззивният съд е преценил искането като неоснователно с мотив, че образуването на досъдебно производство по въпроси от значение за разрешаването на гражданскоправния спор не е предвидено в чл.229 ГПК като основание за спиране на делото пред гражданския съд, разглеждащ спора.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът следва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не да е от значение за правилността на решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да го формулира ясно и точно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В т.1 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като с оглед принципа за диспозитивното начало Върховният касационен съд може само за уточни и конкретизира въпроса, когато той е поставен неясно, но не и да го извежда и формулира служебно от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешаването на който е обусловило изхода на спора по предявения срещу него установителен иск. Съдържанието на изложението се изчерпва с твърдение за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и конкретно – на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, изразяващо се в отказ на въззивния съд да спре производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК поради наличие на образувано досъдебно производство по повод използването на неистински запис на заповед, сочен като основание на установяваното с иска парично вземане. Същественото нарушение на съдопроизводствени правила е уредено в чл.281, т.3 ГПК като основание за касационно обжалване на въззивното решение, което има значение за правилността на решението и подлежи на преценка по реда на чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване. Основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК не са тъждествени с общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което дори да е осъществено твърдяното процесуално нарушение, то не може да послужи като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съдържанието на изложението се изчерпва с твърдението за нарушение на чл.229, ал.1, т.5 ГПК и това предполага значимият за изхода на делото правен въпрос да бъде формулиран служебно от състава на Върховния касационен съд, което е недопустимо с оглед указанията в цитираното тълкувателно решение. Непосочването от касатора на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
Независимо от изложеното, касационното обжалване не може да се допусне и поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, посочена бланкетно от касатора. По приложението на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, във връзка с която се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съществува задължителна и константна практика на ВКС – определение 589/28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 504/2011 г. на І г. о., определение № 441/13.07.2011 г. по ч. гр. д. № 175/2011 г. на ІV г. о., определение № 239/26.04.2011 г. по ч. гр. д. № 218/2011 г. на ІV г. о., определение № 25/11.01.2012 г. по ч. т. д. № 993/2011 г. на ІІ т. о. и др. Със същата са изяснени точния смисъл и съдържанието на чл.229, ал.1, т.5 ГПК като е прието, че престъпните обстоятелства, разкрити в хода на разглеждане на един гражданскоправен спор, са от значение за неговия изход и предпоставят спирането му на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, само когато престъплението е елемент от фактическия състав за възникване на гражданското право, предмет на този спор; Наличието на интелектуална подправка на частен свидетелстващ документ може да се установи чрез съдебнопочеркова експертиза и от гражданския съд, разглеждащ гражданскоправния спор, поради което неистинността на документа не е необходимо да бъде установявана от наказателен съд и не е налице основание по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на гражданското дело до произнасянето на наказателен съд дали документът е истински. При наличие на посочената практика, която е съобразена от въззивния съд и която не се нуждае от промяна или осъвременяване, касационното разглеждане на въпроса дали образуването на досъдебно производство за установяване неистинност на запис на заповед, от който произтича установяваното с иска по чл.422, ал.1 ГПК парично вземане, е основание по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на исковото производство, няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. т. д. № 793/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 12.03.2014 г., постановено по в. т. д. № 793/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :