Определение №571 от 25.11.2016 по гр. дело №3155/3155 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

определение по гр.д.№ 3155 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 571

София, 25.11. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3155 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. против решение № 125 от 07.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 601 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е потвърдено изцяло решение № 94 от 27.04.2015 г. по гр.д.№ 742 от 2012 г. на Самоковския районен съд за отхвърляне на предявения от И. Н. С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. срещу Г. Л. И., Ц. Л. А., Х. Л. И., В. Й. И., И. Й. И., Й. В. И.-Капитанска и М. Й. И. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 61604.51.678 по кадастралната карта на [населено място], Софийска област, одобрена със заповед № РД-18-9 от 01.02.2005 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и с определение № 1202 от 26.08.2009 г. по гр.д.№ 811 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о.
В писмен отговор от 27.06.2016 г. ответницата Ц. Л. А. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.
Останалите ответници Г. Л. И., Х. Л. И., В. Й. И., И. Й. И., Й. В. И.-Капитанска и М. Й. И. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали да се придобили правото на собственост върху спорния имот на сочените от тях основания- по наследство от наследодателя им А. С. С. и на основание давностно владение. След като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че не било доказано, че наследодателят на ищците А. С. С. е бил собственик на процесния имот с идентификатор 61604.51.678 по кадастралната карта на [населено място]. Не било установено и че пред периода от 1956 г. до предявяване на иска праводателят на ищците А. С. , а след неговата смърт и самите ищци са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, за да могат да го придобият по давност.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторките съдебна практика:
1. Възприетото в т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, е с оглед разпоредбите на ГПК от 1952 г. /отм./ за въззивното производство. То е неприложимо към настоящия случай, при който въззивното производство е по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., в който се съдържат коренно различни разпоредби за въззивно обжалване /предвижда се т.нар.ограничен въззив, вместо пълния въззив по ГПК /отм./.
2. Определение № 1202 от 26.08.2009 г. по гр.д.№ 811 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК. В това определение съдът се е произнесъл само по въпроса дали има основание за допускане на касационното обжалване на конкретното въззивно решение- предмет на това дело. В това определение, както и във всички определения по чл.288 ГПК, няма и не може да има произнасяне по правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което този тип определения не са практика на ВКС, която би могла да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Поради гореизложеното и тъй като касаторките не са посочили друга съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи, касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторките дължат на ответниците по жалбата направените от тях разноски по делото. Тъй като, обаче, ответниците не са представили доказателства за направени от тях разноски пред ВКС, такива разноски не следва да им бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 07.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 601 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.