2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр. София, 25.5.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1309 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №13/12.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 1433/2016 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 31.03.2016г. ищцата е ползвала законно разрешен отпуск за временна неработоспособност. Прието е, че ищцата е информирала своевременно работодателя си за ползвания отпуск, като е представила болничния лист по местоработата си, чрез отразяване от служител на ЦДГ в съответната програмата отсъствието й от работа, както и чрез представянето му в [община]. От правна страна, въззивният съд е приел, че ползването на законно разрешен отпуск за временна неработоспособност съставлява основание за предварителна закрила срещу уволнение по чл.333 ал.1 т.4 от КТ и е необходимо разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение. Прието е, че ответникът не е поискал разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение. Закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. В случаите, когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск в последствие е продължен, само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по чл.9 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, да представи новия болничен лист или да уведоми работодателя си до два дни от издаването му, то закрилата се изключва. Закрилата се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск. Съдът е приел, че закрилата няма да се прилага само в случай, че работникът или служителят, макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест. Въз основа на горното, съдът е приел, че тъй като работодателят не е поискал разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата от инспекцията по труда, уволнението й е незаконно и подлежи на отмяна на основание чл.344 ал.1, във връзка с ал.3 от КТ, без да е необходимо спорът за законност на уволнението да се разглежда по същество.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, като на това основание моли ВКС да допусне касационното обжалване.
Първият правен въпрос е, налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила и налице ли е необоснованост на съдебното решение, когато съдът при постановяването му не е обсъдил всички доказателства. Безспорно, отговорът на така поставения въпрос е положителен, но същия е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото е поставен в контекста на проверката на обосноваността на решението, т.е. на възприетата от съда фактическа обстановка. Необосноваността, като порок на съдебното решение, не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване, като евентуалното й наличие и проверката на фактите по спора, следва да се осъществи от касационната инстанция едва след като са налице касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на обжалването. Същите доводи следва да се отнесат и към втория посочен от касатора правен въпрос, касаещ относимостта на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ при положение, че работодателят не е знаел за разрешения отпуск по болест на работника. Съдът не е приел, че при положение, че работодателят не е узнал за разрешения отпуск по болест на работникът, следва да се приложи посочената по-горе закрила. Напротив, от фактическа страна е приел, че работодателят е бил уведомен за разрешения отпуск по болест на ищцата, а проверката на фактите, касаещи това уведомяване, е недопустимо да се осъществи в производството по чл.288 ГПК.
Третия поставен правен въпрос касае спора по същество, а доколкото решаващите изводи на съда са относно незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без да се разглежда спора по същество, то същия правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 500 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №13/12.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 1433/2016 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА [община] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Д. Р. С. сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.