3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.571
С., 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 442/2012 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Й. Д. от [населено място], [община] срещу определение № 821 от 19.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 642/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за свобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по подадена от него въззивна жалба против решение № 78 от 16.03.2012 г., постановено по т.д.№ 149/2011 г. на Старозагорския окръжен съд
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.83, ал.2 ГПК.
Ответникът [фирма] не е подал писмен отговор по реда на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима.
По съществото частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение е прието, че представените от молителя писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че същият е в трудоспособна възраст и обстоятелството, че същият няма сключен трудов договор не е основание за освобождаването му от държавна такса. Същевременно е посочено, самият й размер (45 837.08 лв.) обосновава извод, че тя не би могла да бъде платена и при получаването на каквато и да е заплата по трудов договор, дори такъв да е налице, но като се позовал на установения по делото факт, че частният жалбоподател е подписал процесната ценна книга в качеството си на авалист заедно с издателя й [фирма], чийто едноличен собственик бил той, въззивният съд приел, че не могат да бъдат кредитирани твърденията му в молбата, че е социално слаб и не притежава никакви доходи или имущество.
Обжалваното определение е правилно по своя краен резултат.
Следва да се споделят съжденията на съда, че дължимата държавна такса е в размер, който не може да бъде заплатен от доходи по трудово правоотношение, поради което от значение за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК са доказателствата, представени от молителя в подкрепа на искането си за освобождаване от държавна такса. В тази връзка настоящият състав намира като несъобразен със закона крайния извод на съда поради изграждането му единствено върху предположения, а не на установените по делото факти.
Видно от същите, на 09.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 874/2010 г. С. районен по заявление на [фирма] е издал Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] за паричните му задължения по договор за банков кредит, предоставен за сумата 1 980 000 евро и обезпечен с процесния запис на заповед. Същият е авалиран от настоящия жалбоподател, който е и едноличен собственик на дружеството – издател на ценната книга.
Към молбата по чл.83, ал.2 ГПК, освен предписаните от закона документи, жалбоподателят е представил и препис от решение по гр.д.№ 4042/2010 г. на Старозагорския районен съд. Решението е постановено на 26.07.2010 г., като с него е прекратен бракът на молителя с М. Г.-Д. и е одобрено споразумението между тях по чл.51 ЗС. Видно от същото, в дял на съпругата са поставени 4 /четири/ недвижими имота с обща данъчна оценка 155 452.56 лв., от които ? идеални части са лична негова собственост като придобити по наследство и дарение, а останалите ? идеални части – придобити в режим на СИО.
Преценени в съвкупност, доказателствата по делото дават основание да се приеме, че с разпореждането с правата му на собственост върху недвижими имоти на значителна стойност, извършено след издаването на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, частният жалбоподател, който е едноличен собственик на дружеството – длъжник и едновременно с това и авалист по издадената в обезпечение на кредитния дълг ценна книга, сам се е поставил в невъзможност да заплати държавната такса, дължима по подадената въззивна жалба, обстоятелство, изключващо приложението на чл.83, ал.2 ГПК.
До същия краен извод е достигнал и апелативният съд, поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 821 от 19.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 642/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: