3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
С., 25.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3014 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д (ДА”Д.”) срещу Решение от 05.03.2013 год. по гр.д.№ 3408/2010 год. на Софийски градски съд. С него въззивният съд се е произнесъл по жалбата на срещу решението от 05.01.2010 год. по гр.д.№ 19373/2007 год. на Софийски районен съд. С това решение първоинстанционният съд е счел за основателен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за реално изпълнение – предаването на 397202 бр. пресовки за безцветни лещи за очила; 114722 бр. пресовки за цветни лещи за очила и 339776 бр. пресовки за астигматични лещи.
Произнасяйки се по жалбата на ДА”Д.”, въззивният съд е счел за неоснователно възражението му по чл.89 ЗЗД за невъзможност за изпълнение, която да е довела до развалянето на договора по право. Позовал се е на това, че се касае за родово определени вещи и неизпълнение на задължението на третото лице [фирма] [населено място] към Агенцията не обективира хипотезата на чл.89 предл.1 ЗЗД. Разгледал е и се е произнесъл по предпоставките на чл.81 ал.1 ЗЗД.
Заявеното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Няма формулиран обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК конкретен правен въпрос. Съдържа се общото твърдение, че „Въпросът относно правото да се разваля двустранен договор по право, когато задължението на едната страна се погаси, поради невъзможност, се решава противоречиво от съдилищата”.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, понятията “правен въпрос” и “правен спор” имат различно съдържание, а е очевидно, че тезата на касатора се основава на второто. Разбирането му относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между съдебни актове по сходни дела, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело. Спорът по конкретното дело, както и споровете по делата, чиито решения са приложени е налице ли е невъзможност за изпълнение или не и оттам – дали договорът е развален по право. В тези решения не се съдържа противоречие по правния въпрос, а именно разваля ли се по право договорът, ако е установена невъзможността за изпълнение. Спорни по конкретното дело са били фактите и обстоятелствата установяващи причината за неизпълнение (самото неизпълнение е безспорно) и дали то е виновно или не. Дори да би била неправилна, различната преценка, на различни факти по различни дела, не съставлява основание по чл.280 ал.1 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК [фирма] е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Искането е основателно, поради което ще следва да бъде присъдено такова в размер на 150 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 05.03.2013 год. по гр.д.№ 3408/2010 год. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ДА „Д” да заплати на [фирма] сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.