О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр. София, 27.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2369/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка изпълнението на законовите предпоставки, обуславящи допускането на касационното обжалване на решение № 8629/14.12.2015 г. , постановено по в. гр.д. №1990/2015 г. на Софийски градски съд , ІV Д състав , по касационна жалба на В. Б. Л. чрез адв. С. Л. .
С обжалваното решение е потвърдено решение от 30.09.2013 г. по гр.д. № 14877/2012 г. на СРС, ГК, 72 състав, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на В. Б. Л. срещу Висше училище по застраховане и финанси за обявяване недействителност на допълнително споразумение от 23.11.2011 г. на основание чл. 74,ал.1КТ във вр. чл.26 ЗЗД поради липса на съгласие, привидност, заобикаляне на закона, както и на осн. чл.74,ал.1 КТ във вр.чл.27 ЗЗД поради сключване при грешка, измама и крайна нужда , както и исковете с осн. чл. 344,ал.1,т.1и т.2 КТ за отмяна прекратяването на трудовия договор със Заповед №64/24.01.2012 г., издадена на осн. чл. 71,ал.1 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Присъдени са разноски.
Ответникът по касационната жалба Висше училища по застраховане и финанси /ВУЗФ/изразява становище, че не са изпълнени законовите изисквания за достъп до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна , която има право и интерес от обжалване на въззивното решение.
Същата обаче е процесуално недопустима срещу въззивното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от В. Б. Л. срещу Висше училище по застраховане и финанси искове за обявяване недействителност на допълнително споразумение от 23.11.2011 г. на основание чл. 74,ал.1КТ във вр. чл.26 ЗЗД поради липса на съгласие, привидност, заобикаляне на закона, както и на осн. чл.74,ал.1 КТ във вр.чл.27 ЗЗД поради сключване при грешка, измама и крайна нужда. Съгласно чл. 280,ал.2,т.3ГПК / изм. Д.в. бр.50/2015 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията по искове по чл. 344,ал.1,т.1,2,3КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В случая съдът се е произнесъл по искове относно недействителност и унищожаемост на трудов договор,които не попадат сред споровете по отношение на които е предвидена възможност за касационно обжалване . Касационната жалба е депозирана на 24.02.2016 г. след влизане на изменението на ГПК/ Д.в. бр.50/2015 г./ в сила и съгл. пар.14ПЗР на ЗИДГПК приложим е редът след изменението. С оглед на това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В частта, с която се обжалва решението, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 и 2 КТ са отхвърлени , касационната жалба е процесуално допустима и следва да се извърши проверка относно изпълнение на законовите предпоставки за допускане на неговото касационно обжалване.
С оглед задължителното тълкуване дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г.,за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК . Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда , но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното Изложение на основанията за допускане до касационното обжалване касаторът е формулирал процесуалноправни и материалноправни въпроси. Формулираните материалноправни въпроси касаят решението в частта за нищожност и унищожаемост на процесния трудов договор. Доколкото касационната жалба срещу решението в тази част е процесуално недопустима , тези въпроси не следва да се обсъждат. За пълнота на изложението следва да се посочи само , че от изложението не става ясно на кое допълнително основание касаторът се позовава по отношение на тези въпроси.
Поставените процесуалноправни въпроси, така както са формулирани, не отговарят на изискването за правен въпрос по см.чл. 280,ал.1 ГПК и според задължителното тълкуване в ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК.Същите като цяло касаят твърдение на касатора за неизпълнение на процесуалното задължение на съда да постанови своето решение след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните като изложи мотиви за това. На практика това съставлява оплакване за допуснати процесуални нарушения / чл. 235,ал.2 ГПК и чл. 236,ал.2 ГПК/ / , което може да обуслови неправилност на решението /чл. 281,т.3 ГПК/ и следва да бъде предмет на обсъждане в евентуално производство по разглеждане на касационната жалба / чл. 290 ГПК/, а не в настоящото, което има предварителен характер. Посочването на правен въпрос е общата и основна предпоставка, обосноваваща допускането на въззивното решение до касационно обжалване.С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и посоченото във връзка с тези въпроси допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС ,доколкото не е посочено цитираната такава практика / /решения по чл. 290 ГПК/ към кой от въпросите се отнася. По изложените съображения касационното обжалване на решението в тази част, не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация Висше училище по застраховане и финанси разноски в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Б. Л. ,подадена чрез адв. С. Л. срещу решение № 8629/14.12.2015 г. , постановено по в. гр.д. №1990/2015 г. на Софийски градски съд , ІV Д състав, с което е потвърдено решение от 30.09.2013 г. по гр.д. № 14877/2012 г. на СРС, ГК, 72 състав в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете на В. Б. Л. срещу Висше училище по застраховане и финанси за обявяване недействителност на допълнително споразумение от 23.11.2011 г. на основание чл. 74,ал.1КТ във вр. чл.26 ЗЗД поради липса на съгласие, привидност, заобикаляне на закона, както и на осн. чл.74,ал.1 КТ във вр.чл.27 ЗЗД поради сключване при грешка, измама и крайна нужда и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване срещу решение № 8629/14.12.2015 г. , постановено по в. гр.д. №1990/2015 г. на Софийски градски съд , ІV Д състав, с което е потвърдено решение от 30.09.2013 г. по гр.д. № 14877/2012 г. на СРС, ГК, 72 състав в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете на В. Б. Л. срещу Висше училище по застраховане и финанси с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 и 2 КТ.
ОСЪЖДА В. Б. Л. да заплати на Висше училище по застраховане и финанси разноски в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение.
В частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: