4
гр. д. № 4614/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 571
София, 29.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 4614/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. М. Х. и Н. И. Х. срещу решение от № 48 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 302/2013 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното по гр. д. № 260/2011 г. на Разградски РС, с което касаторите са осъдени да ревандикират в полза на С. Д. М. и Н. Е. М. собствения им недвижим имот – апартамент № 8 в бл. „Мир”, вх. А, ет. 3, в [населено място], [улица]. С решението е отхвърлено като неоснователно възражението на ответниците срещу ищците за заплащане на направените разноски за подобрения и необходимите за запазването му в размер на 15000 лв.
Поддържа се довод за необоснованост на решението.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. ГПК с довод, че разрешеният въпрос за това преклудирано ли е правото на ответниците на възражение за придобиване имота по давност, когато е заявено с отговора по исковата молба и уточнено в първото съдебно заседание; следва ли съдът да изложи мотиви защо намира възражението за извършени подобрения в имота и правото на задържане до заплащане на стойността им за неоснователни.
Ответниците по касация намира жалбата за неоснователна. Заявяват искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Ревандикационният иск, предявен от С. Д. М. и Н. Е. М., е уважен след като е намерено, че ищците се легитимират като собственици на апартамента на основание наследствено правоприемство от наследодателя им Е. М. Х., починал на 07.07.2010 г. и оставил за наследници първата ищца – негова съпруга и втората – негова дъщеря.
Установено е по делото, че имотът е придобит от наследодателя М. през 1997 г. на основание дарение направено от неговата майка Н. И. Х. и сестра му Т. М. М. на 07.10.1997 г., за което е съставен н. а. № 8, т. VІІ, н. д. № 3635/1997 г., от нотариус при Разградски районен съд. С гласни доказателства е установено, че в имота са живели от 1973 г. Н. Х. и съпругът й М. М. Х., ответници по иска.
В отговора по исковата молба те са възразили, че са извършили подобрения в имота, стойността на които са определили на сумата 15000 лв. и са поскали да им се признае право на задържане на имота до заплащане стойността на подобренията.
В доклада по делото направен с определение от 15.05.2013 г. по реда на чл. 140 ГПК, съдът е констатирал, че възражението за извършени подобрения е нередовно, тъй като те не са конкретизирани по видове стойност и момент на извършване. Приел е, че поради изтичане на срока за въвеждане на възражения, не може да се даде срок за отстраняване нередовностите на възражението, от което е направил извод, че това възражение не може да бъде прието за съвместно разглеждане с първоначалния иск. Указал е на ответниците, че те могат да предяват вземанията си с отделен иск.
С молба от 03.06.2013 г. ответниците са уточнили отговора си по исковата молба като са заявили, че твърдението им, че владеят имота от 1973 г. следва да се счита за възражение за придобиване на имота на основание давностно владение. Направено е и искане за допускане на свидетели за установяване на осъществяваното владение. С молбата са направили и уточнение на извършените подобрения по видове и стойност.
Първоинстанционният съд е разгледал само първоначалния иск. Намерил го е за основателен като е приел, че ищците се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство, както и че имотът е бил собственост на наследодателя им от 1997 г. на основание дарение. Ответниците владеят имота без основание, поради което ревандикационният иск е основателен.
Въззивният съд е отстранил допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния относно нередовността на възражението за подобренията и правото на задържане. Приел е, че с подадената молба от 03.06.2013 г. са конкретизцирани подобренията и е допуснал събиране на гласни доказателства и изслушване на техническа експертиза за вида и стойността на подобренията. Приел е, че следва да се произнесе и по възраженито за признаване право на задържане до заплащане стойността на подобренията от ищците. Не е допуснал събиране на гласни доказателства за установяване на владението на имота с цел придобиването му по давност, тъй като искане за това не е било направено своевременно с отговора по исковата молба.
С приетата техническа експертиза е установен вида на подобренията и тяхната стойност. От показанията на разпитаната свидетелка Х. е установено, че подобренията са направени приживе от наследодателя на ищците, който се е грижил за родителите си.
При така установената във въззивния съд фактическа обстановка възражението за признаване право на задържане до заплащане стойността на подобренията е намерено за неоснователно.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по първия процесуален въпрос. Обосновано е прието, че възражението за придобиване на имота на основание давностно владение ответниците са направили след установения за това срок, който е до подаване на отговора по исковата молба.
Твърдението, че имотът се владее от 1976 г., след като се признава, че той е дарен на сина на ответниците през 1997 г., не е равнозначно на възражение за придобиване на имота на основание давностно владение, за което следва да се заяви от кой момент е променено намерение да се държи имота като свой.
Разрешението на процесуалния въпрос е съобразено със задължителната практика, формирана ст. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка и вторият процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви в решението си за да обоснове изводите си относно приетите за установени факти и формираните въз основа на тях правни изводи.
Съдът е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Намерил е, че депозираните от свидетелката И. са неясни и не съдържат достатъчно сведение за релевантните факти. Същата е заявила, че е видяла извършени подобрения в имота, но не й е било известно кога са направени и от кого. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелката Х., които е намерил за последователни, ясни и точни. Тя е установила, че подобренията са извършени от наследодателя на ищците. Съдът е отчел и родствената връзка на свидетелката с ищцата Светлата М., нейна сестра, но е намерил, че това не разколебава верността на показанията. Наред с това те не са опровергани с други доказателства, а съвпадат и със сведенията, дадени от ответника М. Х. на вещото лице, при извършения от последното оглед на имота за остойностяване на подобренията.
Решението е мотивирано и отговаря на изискванията за съдебен акт установени в чл. 235, ал. 4 и разясненията дадени в т. 4 на ПП № 1 от 13.07.1953 г. на ВС, поради което формулираният въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
При този изход на касационното производство разноските за него на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да се възложат на касаторите. Те ще бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за това производство, които възлизат на сумата 800 лв., установена с договор за правна защита и съдействие сключен на 16.07.2014 г. с адв. Г. Н. от В. АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 302/2013 г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. Х. и Н. И. Х. двамата от [населено място], [улица], 21, бл. „Мир”, вх. „А”, ап. 8 да заплатят на С. Д. М. и Н. Е. М. двете от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11 сумата 800 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: